Алис проговори:

   -Хааа,убедена съм,че сега ще ме намразите,но повярвайте ми,много се уплаших!

   -Ще говориш ли или не?!-стресна й се сурово Оливия.

   -Оливия,дръж се на положение! Алис има да ни каже нещо! Така че,защо не си затвориш малката уста и й позволиш да ни каже каквото има,за Бога!-изръмжа й Оугъст.

   -Преди няколко дни,дни преди погребението на Маркъс,получих писмо от неизвестен изпращач. Ето,ще ви го покажа на всички. Нося го със себе си от този ден. Тя бързо извади писмото и го даде на всеки да го прочете. Оливия,обаче избухна като вулкан,след като и тя го прочете. Тя отиде забързано към Алис и й удари тежък,непростим шамар.

    -Оливия-кресна й Сефра и се насочи към паднала на пода,девойка,прегръщайки я силно.

  -Не я докосвай,Сеф! Никой да не докосва тази мръсница!-разкрещя се разярено Оливия.

 Максимус не издържа и я удари по бузата,без да я кара,обаче да пада на земята. Тя се хвана за наранената си страна и го погледна объркано,изумено.

 -Какво си мислиш,че правиш Оливия? Този път ти прекрачи всякакви граници!-изкрещя й той,озъбен от ярост и гняв. За първи път,спокойният и мирен Максимус,се показа като диво и озверяло чудовище. 

   -Аз… само исках да научите,нищо повече-промълви тихо Алис.

   -Защо не ни каза по-рано за това?-попита я състрадателно Сефра.

 -Бях уплашена-промълви едва русокосата девойка. Оливия се изправи на краката си и обърна свирепо очите си към нея,казвайки й:

 -Алис,той не е това,за което се представя!Той е чудовище!Разбери го най-после!

 -За кого ми говориш?-запита я тя.

 -За любимият ти! Ето за кой ти говоря!-изръмжа високо разлютената като чушка,брюнетка.

 -Какъв любим? Какво чудовище?-запита останалите едновременно. 

 -Господарят! Алиса има връзка с Господаря!

-Не,не ти вярваме! Не е възможно това,нали Алис?-запита Сефра. Синеоката девойка,обаче сведе гузно поглед към земята и най-после пророни тихо,почти безмълвно:

 -Така е,имам връзка с него! 

 -Откога?-попита я Максимус.

-От дълго време насам-призна си тя. 

-Виждаш ли какво направи любимият ти? Той уби Мариян-една от неговите прислуги,работила толкова дълго време за него! Виж,виждаш ли само как не го е срам!-разкрещя се наново брюнетката. Алис заплака. Сефра и Оугъст не смееха да мръднат от местата си. Максимус изведнъж рече:

  -Не,вярно е,че той е лош човек,съжалявам че трябва да го чуеш от мен Алис,но е просто истина. Но,той не е този,който е убил Мариян.

 -Как така?-запита го Маслина.

 -Аз също имам своите тайни и грешки,които нося със себе си. Всички,време е да разберете истината за Господарят Роджър! След мен!-каза ентусиазирано Максимус. 

  Всички го последваха и се озоваха на втория етаж. Те не проумяха защо той ги води там,но после всичко им стана ясно-тайната зад вратите. Максимус отвори една врата,отвори друга,отвори трета,отвори и четвърта. Гледките бяха просто потресаващи. В едната врата стаята изглеждаше по-скоро като месарница-човешка месарница. От върха на стаята,именно от таванът,се спускаха дълги,стоманени кухи,а на тях,зловещо се полюшваха останки от всякакви човешки остатъци на едно,попринцип нормално човешко тяло,-на някои окови бяха закачени ръце,на други крака,трети глави-всичките,отрязани. В другата стая се намираха скелети на отдавна починали хора. В трета стая имаше всякакви съкровища и злата,но Маркъс ги предупреди,че над тях тегне тежка,черна прокоба. В четвъртата стая се намериха всякакви умъртвени животни-някои станали на килими,други на мебели. Всички бе просто отвратително-и за гледане,и за описание. Накрая всички напуснаха втория етаж и се озоваха на първия. Максимус заключи вратите след себе си и отиде при другите,проговаряйки първи отново:

 -От много дълго време знам тайните на Господаря. Алис,Оливия е права! Той наистина е чудовище! В продължение на толкова дълго време,той постоянно убиваше,крадеше от други знатни хора,които някога бяха огромна пречка за реализацията на някогашншя му починал вуйчо,и в същото време той...насилваше много жени. Маслинка не издържа и се разрева. Споменът,когато Мастарът я бе извикал тогава,веднага се възроди в ума й. Тя направи самопризнание и разказа всичко,което й се бе случило и което,той й бе причинил. 

 Алис не можеше да я погледне,но Маслинка застана до нея и я прегърна,обяснявайки й,че не тя е виновна,че се е влюбила в такъв човек. Обясни й за гадното си поведение и за самата причина.Синеокото момиче се разплака също като нея. Двете мигом се прегърнаха и започнаха да се извиняват една на друга. Внезапно,синеокото момиче,избърсвайки големите си,стичащи като река,буйни сълзи,проговори: 

  -Той трябва да си получи заслуженото! Трябва да съберем някакви доказателства и да се опитаме да го вкараме в затвора! Кой е с мен? Мълчание се разцари  за кратък миг из въздуха,но сетне някой проговори:

 -Аз съм с теб!-извика Оливия,поставяйки нежно ръката си на рамото й.

 -Аз също!-извика Оугъст,също слагайки ръката си,но на другото й рамо. Сетне към тях се присъединиха Сефра и Максимус. Всички решиха да се отбият в стаята на Роджър,за да видят дали той е оставил нещо след себе си. Качиха се отново на втория етаж и отвориха вратата на стаята му. Всеки започна да тършува,където му свареха очите-един тършуваше из леглото му,друг из шкафчетата му,трети из малката му,скрита библиотека,а четвърти из неговото бюро.

  -Аха,приятели,вижте!-извика Алис. Тя бързо извади от едното чекмедже касетата,която бе на Роджър. Показа я на останалите и те видяха надписа,написан върху цветно листче. Пуснаха го веднага да го изслушат и разкриха още една зловеща тайна,записана лично от Господарят им-убиец-той бе убил Госпожа Родрекинес,неговата братовчедка. В същото време намериха малка тетрадка,на която бяха изписани важни за него,години. Намериха и няколко писма,изпратени за него. Вече имаха достатъчно следи и доказателства,за да го предадат на полицията.