Глава XXIII - Екзекуцията на Роджър

    Още на следващия ден,съдията бе твърдо решил,че Роджър трябва да бъде екзекутиран. Екзекуцията му щеше да бъде  публично обесване,точно в центъра на града. Огромна тълпа от хиляди,стотици хора, се мяркаше из града,или по-точно в самия му център,чакащи да видят самата екзекуция. На обяд,тя се проведе. Роджър,усъденият на смърт,бе застанал на сцена,а над него страховито стоеше и бесилката с люлеещото се въже. До него стояха двама полицаи. Малко,съвсем малко,по-далеч от сцената,се бе изсипал целия народ. Сред тълпата стояха Алис,Оугъст,Сефра,Оливия и Максимус. Те предложиха на Алис,че не е задължително да гледа грозната,предстояща да се случи всеки момент,гледка. Но тя твърдо заяви,че ще остане и че няма място тук за слабост. Те само я погледнаха и поклатиха глави. Сцената на убийството на Роджър,се разигра. Въжето вече беше окачено около мускулестия му врат,оставаше само да… Алис затвори очи. Отвори ги и видя страшната,разиграла се пред нея,картина-Бивишият й дяволски бандит,сега се люлееше страшно,страшно на дървеното бесило. Той бе издъхнал,той бе умрял,а екзекуцията му-тя бе приключила. Хората се разотидоха из къщите си и в центъра останаха само петимата приятели. Вече,след смъртта на Роджър,убийствата в града и селото,също бяха спрели,а убиецът бе намерен,но мъртъв. Направиха погребение и за Мариян и я положиха,както направиха с Маркъс.Гробищата йм бяха едно до друго,а душите им сигурно,ги гледаха някъде от небето. Алис поръча гроб на баща си.Положи го там и се сбогува също  и с него. Седмици по-късно,обаче тя разбра,че носи нов живот у себе си-тя бе бременна и щеше да става майка.А детенцето в нея,бе мъничко момиченце,чакащо да се появи на бял свят. Приятелите й,като разбраха,много се зарадваха,но в същото време и много се притесниха. Щеше ли да може да отгледа детето сама? Ами,минаха цели девет месеца от бремеността й. И ето,че един ден,точно от деветия месец,тя бе приета по спешност в болница,където да роди. Уви,раждането за нея бе трудно и тежко-тя бе загубила доста кръв,но все още беше в съзнание. Така,мъчейки се да изроди детето си,минаха цели шест часа. Накрая,се появи едно малко момиченце-бебе. Досущ,приличащо точно като майка си,но носещо очите на баща си,отдавна,отдавна починалия си баща-престъпник. Веднага след раждането,Алис се премести да живее в малка къщичка в града,където да отгледа и възпита рожбата си. Приятелите й и помагаха с каквото можеха,а майка й бе неотлъчно до нея,помагайки също с каквото и както може. 

                                         ЕПИЛОГ-СЛЕД 14 ГОДИНИ…..

  И ето,след четиринайсет години,аз,дъщерята на Алис,ви разказвам историята на моята майка-за това как тя е била изпратена в онова имение,за това как се е запознала с леля Оливия и леля Сефра, как се е запознала също с чичо Маркъс,чичо Оугъст,чичо Максимус,баба Мариян,разказах ви за това как се е запознала и влюбила в Господаря-именно,моя баща. Разказах ви за нейните приключения и тревоги и най-вече за денят,в който щастието й се усмихнало най-много-когато съм се родила. Тази история ми е била хиляди пъти разказвана-и от мама,и от нейните близки приятели,а също и от баба. И макар да не познавам някои хора от тази нейна история-например,мъртвият ми дядо,убитата баба Мариян,споминалият се чичо Маркъс,аз знам,че те заедно с нас всички-мен,мама,баба,леля Сефра,леля Оливия,чичо Оугъст и чичо Максимус-всички ние сме едно голямо и сплотено,задружно семейство,което винаги се подкрепя. А що се отнася до имението-какво е станало с него ли? Ами,то било цялото подпалено,заедно със скелетите,умъртвените животни и всичко останало в него,с изключение на прокълнатите съкровища и злата. Какво пък се случило с тях ли? Били изхвърлени в морето и така злото заклинание и всичките тайни на имението,били изхвърлени и отнесени от водите на морето.