Драги ми Смехурко,
Бързам да ти пиша, какво чудо стана с баба Цоцолана! Вчера ме изпрати на пазар да ида - зеленчуци купих, те пък били братко, ГМО продукти, та видях се в чудо!
Като влязох в двора, оставих торбата, Татунчо дотича, погледна да види - нали е горкият, котак любопитен, пъхна си главата, настръхна, засъска, ужасен изскочи и търти да бяга! Хукнаха след него, краставица, морков, патладжан и чушка - люто разярени и дяволски бързи! Татунчо избяга, но пък Дългобрадко стоеше на двора, хрупайки лениво, но подскочи диво - луд домат го яхна и с викове бойни изчезнаха братко, та се не видяха. Въобще не знаех, колко бързо бягали козлите!
Баба Цоцолана излезе на двора и тъкмо да викне, и да ме нахока, от торбата страшно ръмжене дочу се, бавно изпълзяха няколко картофа, хукнаха към баба, тя само изписка и със сетни сили мина през дувара! Улицата стана циркова арена - баба без да види, че пред нея ходи съседа ни Страти, мина и през него - хич не го усети, той се слиса малко, но когато стана, зад него ръмжеше глутница картофи, Страти се изстреля, изпревари баба, не видя обаче, че пък срещу него, във галоп безумен идва Дългобратко! Срещата им беше чудна и щастлива! Двамата седяха с погледи безумни, а над тях летяха птички и звездички! Долетя без време и баба Цоцолана - пльосна се горката точно върху Страти. На меко поне падна!
Викнах с цяло гърло моята дружина, всеки хвана сопа, лопата, мотика, и в битка неравна, накрая успяхме да надвием братко злите зеленчуци!
Та така, Смехурко. Аз не си изпатих, но пък цяло село, дългичко ще помни как сме го спасили!
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
© Aladin Всички права запазени
Не се бях замислял за прадължение, ще взема да се замисля!