Jul 16, 2020, 7:55 AM

ГМО продукти (по Ран Босилек)

  Prose » Humorous
1.4K 2 8
1 min reading

Драги ми Смехурко,
Бързам да ти пиша, какво чудо стана с баба Цоцолана! Вчера ме изпрати на пазар да ида - зеленчуци купих, те пък били братко, ГМО продукти, та видях се в чудо!
Като влязох в двора, оставих торбата, Татунчо дотича, погледна да види - нали е горкият, котак любопитен, пъхна си главата, настръхна, засъска, ужасен изскочи и търти да бяга! Хукнаха след него, краставица, морков, патладжан и чушка - люто разярени и дяволски бързи! Татунчо избяга, но пък Дългобрадко стоеше на двора, хрупайки лениво, но подскочи диво - луд домат го яхна и с викове бойни изчезнаха братко, та се не видяха. Въобще не знаех, колко бързо бягали козлите!
Баба Цоцолана излезе на двора и тъкмо да викне, и да ме нахока, от торбата страшно ръмжене дочу се, бавно изпълзяха няколко картофа, хукнаха към баба, тя само изписка и със сетни сили мина през дувара! Улицата стана циркова арена - баба без да види, че пред нея ходи съседа ни Страти, мина и през него - хич не го усети, той се слиса малко, но когато стана, зад него ръмжеше глутница картофи, Страти се изстреля, изпревари баба, не видя обаче, че пък срещу него, във галоп безумен идва Дългобратко! Срещата им беше чудна и щастлива! Двамата седяха с погледи безумни, а над тях летяха птички и звездички! Долетя без време и баба Цоцолана - пльосна се горката точно върху Страти. На меко поне падна!
Викнах с цяло гърло моята дружина, всеки хвана сопа, лопата, мотика, и в битка неравна, накрая успяхме да надвием братко злите зеленчуци!
Та така, Смехурко. Аз не си изпатих, но пък цяло село, дългичко ще помни как сме го спасили!
Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Aladin All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...