9.07.2017 г., 0:15

Гняв (или твърде много "Мохито")

988 1 2
2 мин за четене

Защото, когато си ядосан, всичко те дразни...

Защото, когато си ядосан, когато гневът се спотайва в теб, впил зъби като отровна змия във вените ти, няма къде да избягаш...

И отново нощта ме заварва лице в лице с гнева и ме оставя в бисерната утрин, вплетена в обятията му. Болезнените му ласки подпалват кожата ми и се сливат с кръвта ми, за да превърнат цялото ми същество в гибелно гневна, изпепелена сянка.

Гневът е страстно, безумно, подлудяващо чувство на бясно безсилие пред неумолимостта на събитията. И разбитите, окървавени кокалчета на ръката не облекчават пламъците му.

Гняв. Гняв. Гняв...

Да се бунтуваш срещу необратимото е като да умреш в прегръдките на времето – сигурно, неизбежно и много, много безсмислено. А после отново сънувам.

В съня се промъква плътна сянка, обгръща ме и се вкопчва в гърлото ми като мъжки юмрук – непоклатимо, борбено и дори по някакъв начин чувствено в агресията си. Защото гневът е сила, страст, наркотик и безумие – изковани в заслепяваща гореща сплав. Като нажежен до бяло метал – болка, болка и още болка...

После всичко се размива. И ми писва. Бурно и пагубно се надявам на нещо, което сама знам, че няма нито стойност, нито съдържание. Приливи и отливи. Страх. Копнеж – див и първичен като инстинкт, но подплатен с изтънченост.

Чаша искрящо бяло вино. Евентуално цигара. Синкави къдрици дим. Кобрата на гнева надига люспестата си глава над сърцето ми и изстрелва раздвоения си, отровен език към очите ми. Не се опитвам да я укротявам...

Нова фаза мъгла. Всичко е млечнобяло, незапомнено, окъпано в заблуда. Забравила съм да затворя прозореца. А отново вали. Бляскава, разклонена светкавица разсича оловното небе. Махвам с ръка и си наливам още вино. Нощта ще е дълга...

Ще я споделя с гнева. Моят любовник, брат, баща. Моята сила, слабост, страст. И той ще пийне с мен. Ще поседне, ще ме погали с жарките си пръсти и поглеждайки ме право в очите, ще запали цигара, а после ще се слее с мен.

За да остане в душата ми. Като късче жив въглен. До самия край.

 

08.07.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Когато си бесен на всичко и нищо, когато не знаеш накъде да хукнеш, когато ти е писнало да чакаш...

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи
  • "Чаша искрящо бяло вино. Евентуално цигара. Синкави къдрици дим. Кобрата на гнева надига люспестата си глава над сърцето ми и изстрелва раздвоения си, отровен език към очите ми. Не се опитвам да я укротявам... "
    Силно и разсичащо е... Браво!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...