9.07.2017 г., 0:15

Гняв (или твърде много "Мохито")

985 1 2
2 мин за четене

Защото, когато си ядосан, всичко те дразни...

Защото, когато си ядосан, когато гневът се спотайва в теб, впил зъби като отровна змия във вените ти, няма къде да избягаш...

И отново нощта ме заварва лице в лице с гнева и ме оставя в бисерната утрин, вплетена в обятията му. Болезнените му ласки подпалват кожата ми и се сливат с кръвта ми, за да превърнат цялото ми същество в гибелно гневна, изпепелена сянка.

Гневът е страстно, безумно, подлудяващо чувство на бясно безсилие пред неумолимостта на събитията. И разбитите, окървавени кокалчета на ръката не облекчават пламъците му.

Гняв. Гняв. Гняв...

Да се бунтуваш срещу необратимото е като да умреш в прегръдките на времето – сигурно, неизбежно и много, много безсмислено. А после отново сънувам.

В съня се промъква плътна сянка, обгръща ме и се вкопчва в гърлото ми като мъжки юмрук – непоклатимо, борбено и дори по някакъв начин чувствено в агресията си. Защото гневът е сила, страст, наркотик и безумие – изковани в заслепяваща гореща сплав. Като нажежен до бяло метал – болка, болка и още болка...

После всичко се размива. И ми писва. Бурно и пагубно се надявам на нещо, което сама знам, че няма нито стойност, нито съдържание. Приливи и отливи. Страх. Копнеж – див и първичен като инстинкт, но подплатен с изтънченост.

Чаша искрящо бяло вино. Евентуално цигара. Синкави къдрици дим. Кобрата на гнева надига люспестата си глава над сърцето ми и изстрелва раздвоения си, отровен език към очите ми. Не се опитвам да я укротявам...

Нова фаза мъгла. Всичко е млечнобяло, незапомнено, окъпано в заблуда. Забравила съм да затворя прозореца. А отново вали. Бляскава, разклонена светкавица разсича оловното небе. Махвам с ръка и си наливам още вино. Нощта ще е дълга...

Ще я споделя с гнева. Моят любовник, брат, баща. Моята сила, слабост, страст. И той ще пийне с мен. Ще поседне, ще ме погали с жарките си пръсти и поглеждайки ме право в очите, ще запали цигара, а после ще се слее с мен.

За да остане в душата ми. Като късче жив въглен. До самия край.

 

08.07.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Когато си бесен на всичко и нищо, когато не знаеш накъде да хукнеш, когато ти е писнало да чакаш...

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи
  • "Чаша искрящо бяло вино. Евентуално цигара. Синкави къдрици дим. Кобрата на гнева надига люспестата си глава над сърцето ми и изстрелва раздвоения си, отровен език към очите ми. Не се опитвам да я укротявам... "
    Силно и разсичащо е... Браво!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...