Големият ден продължава

         Бях ударил две бири, за да избистря светогледа, защото довечера трябваше да заведа Арчи при съседката. Онази същата, която винаги си я представях гола. Така и не намерих правдоподобно обяснение на този смущаващ ме факт, макар че прехвърлих набързо целия Фройд, но пък на кой му пукаше. Важното бе да се представя на ниво, за да се озова в леглото ù, а не пред вратата ù. С тази цел реших да не започвам нормалната лечебна процедура, която прилагах при наличието на махмурлук – шкембе чорба и бира. Не. Тук трябваше да се подходи новаторски и аз заложих на спорта.  Знаех, че организмът ми ще се стресира, като руснак пред безалкохолно, но това беше целта на задачата. Арчи щеше да помага. Реших да го изведа на разходка из Южния парк. Стига ми лежал и скимтял за бира. Днес не му се полагаше, защото е още новобранец в борбата с махмурлука.

         Сложих му каишката и излязохме, въпреки явното му нежелание.  Щом стъпихме в парка, Арчи радостно вирна опашка и взе да опъва каишката. Гледай го ти нашият, колко бързо се съвзе! Що и аз не можех така? Отвързах го и той спринтира с ентусиазма на лекоатлет. Аз го последвах, не чак толкова навит, но на първите сто метра спрях задъхан като астматик, останал без инхалатор. Леко ми се виеше свят и усещах  как фасовете всеки момент ще излязат от мен с устрема на център нападател в наказателното поле на противника. Ясно. Трябваше да го карам по–кротко, в противен случай рискувах вместо в леглото на Мария да се озова в друго легло, но в Пирогов. Не, че там сестрите не бяха грижовни, чаровни и отзивчиви. Знаех го от личен опит, но когато имаш една цел, не трябва да я сменяш в движение. Неудобно е някак си и говори за слабохарактерност.

         Стегнах се като студент пред изпит и тръгнах с умерена и авторитетна походка - все едно бях новият горски на парка. Арчи обаче си имаше собствена програма и лудуваше из парка като циганин на сватба. Начеваше лек проблем, който се задълбочи, когато се появи една разгонена кучка.  Арчи изплези авторитетно език  и я подгони, както аз стопанката му. Това куче си беше пич на място. Цяла нощ купон, а сега, свеж като краставица, подгони женската. Пред него аз си бях жив аматьор.

         Викнах му няколко пъти, но той ме отрази, колкото мутра катаджия. Нещата излизаха извън контрол. Аз тичах по него, той по женската, а тя просто дразнеше и двамата. Остави друго, но, ако го карахме така, скоро щях да падна от изтощение и да загубя следите на Арчи. После трябваше да си продавам апартамента и да мина в дълбока нелегалност, за да не ме намери Мария. Малко преди да припадна, ме озари гениална идея и извиках с цяло гърло:

- Арчи, искаш ли бира?

         Той моментално се закова на място и наостри уши.

- Бира – повторих обнадежден – Искаш ли бира, Арчи!

         Той помаха радостно с опашка. Обърна гръб на коварната кучка и тръгна към мен. Ей това се казва сериозен и отговорен пияч. Трябваше да взимаме пример от него. Аз ако бях, щях да продължа да тичам подир женската, но Арчи си беше пич, та дрънка.  Понякога едно куче може да те научи на ценни неща от житието-битието. Сложих му каишката и тръгнахме да се прибираме. Стига толкова природа, че взе да досажда като познат рефрен на стар шлагер.

         В апартамента метнах на Арчи една пържола за награда и студена вода. Днес му беше безалкохолен ден. Леко ме гризеше съвестта, че го бях подвел. Знаех от личен опит колко неприятно е, но трябваше да има ред и дисциплина. Докато кучето обезкостяваше настървено пържолата, аз влязох в банята и реших да се правя на швед като взех шведска баня. На топлата вода работата беше добре, но пуснех ли студената, ми идваше да пищя с пълно гърло - като дете, на което са взели биберона. Спираше ме само мисълта, че съседката може да ме чуе и да си направи неправилни изводи за мен. В този момент бях жертвоготовен като партизанин в акция. Ей, мама му стара! Какви  жертви правим, за да впечатлим една жена? Те дали правят същото заради нас? Едва ли. Само се оплакват, че мъкнат торбите с покупки. Ами това подобрява фигурата и повдига самочувствието.  Ние пак за тях мислим, но си оставаме недооценени като хубавото българско вино.

         Излязох от банята, настроен все още на философска вълна, но бях приземен  с бързината на аварирал самолет.  Арчи беше превърнал малката ми спретната кухня във военен полигон, на който току-що е тренирала танкова бригада. Всичко беше стъпкано, съборено и счупено, а в момента той лежеше и доволно гризеше единия крак на масата ми. Ако продължаваше с това темпо, скоро нямаше да има крак.  Спря за малко, колкото да ме погледне и отново се върна към приятното си занимание.

-         Арчи, ще те убия, гад мръсна! – викнах и веднага прехапах устни.

         Ами ако ме чуеше Мария. Егати, това - да сваляш съседка - било сложна работа, изпълнена с безброй препятствия. Зарекох се никога повече да не го повтарям, но какво да се прави? Човек се учи, докато е жив.  Арчи заряза крака на масата и взе да ближе моя. Не. Няма оправия с това куче. Нещата ми се изплъзваха от контрол.  Колкото и да не ми се искаше и да беше в разрез с моите възпитателни принципи, престанах да се правя на Макаренко и налях на момчето една бира. Барем се кротне, гадината.  Арчи се втурна към купата и замляска доволно, като депутат кюфте. Брех, мама му стара! Това куче усвояваше нещата от живота по-бързо и от Нобелов лауреат.   На неговите години и аз бях такъв ентусиаст. После малко ме поочука животът, но все още подхождах към пълните маси с неподправената радост на дете.   Като го гледах как се бори с бирата и на мен ми се допи. Заразително действа това куче. Ще вземе да ме пропие. Реших и аз да се включа в борбата, но пренебрегнах бирата. Тя е трудоемко питие, което бързо изпъва корема. Обърнах се към класиката в жанра и си налях водка с три бучки лед и резенче лимон. Витамините са много важно нещо и стоят в основата на правилното пиене. Отпих глътка скромна като девствена ученичка и усетих как живота нахлува в мен буен като планински поток.  Боже, отново съм жив. По-жив и от алпинист на покрива на света. Защо е нужно да се катериш чак дотам, за да почувстваш неповторимостта на съдбата си. Има къде, къде по-лесни и приятни начини.

         Запалих цигара и метнах една пържола на Арчи. Още е млад и не трябва да се учи да пие без мезе.  Това е вреден навик, който влече след себе си неприятни последици. Арчи заряза бирата и веднага съсредоточи вниманието си върху пържолата. Не. Това куче беше по-схватливо и от студент трети курс. Все повече ми харесваше. С него можехме да заформим добра партия.

         Докато изследвах благотворното влияние на водката върху човешкия организъм, се замислих какво да облека за срещата. Известно време се двоумях - официален или спортен да отида. Стигнах до извода, че ако отида официален, ще приличам на селски ерген на първа среща, но все пак реших да поискам и второ мнение и се обърнах към Арчи, който най-добре познаваше стопанката си. Той веднага излая неодобрително на предложението ми за официално облекло. Имахме пълно единодушие по този въпрос.  Това беше лесната част. Зачудих се колко спортно да го давам. Дали като човек, който не излиза от фитнеса или като тип, на който спортът не му е чужд, но все пак не е основна цел в живота му да тича по пътеката. След втората водка се спрях на трети вариант, както често става в такива случаи.  Щях да го давам елегантно спортен като много зает, но не до там консервативен бизнесмен. Когато споделих идеята си с Арчи, той веднага я одобри с махане на опашка.  След като преодолях тези душевни терзания, свързани с облеклото, допих на спокойствие водката си със самочувствието на човек, който е постигнал всичко в този живот, но може и още малко да се потруди. Просто за идеята.

         След час с Арчи бяхме готови, строени и преброени за атакуване на крепостта. Той махаше весело с опашка и се опитваше да замези с единия крачол на панталона ми, но аз определено не бях планувал да съм по бермуди.  

         Мария отвори вратата със замах на дискохвъргач и аз без малко да покрия очите си с длан. Беше ослепителна като Супернова в синия си панталон, който се впиваше в тялото ù, като депутат в европроект, а черната ù блуза, която се спускаше върху меките ù извивки като лятна нощ върху планинска верига, само подчертаваше съвършените форми на тялото ù с вещината на гениален художник в творчески подем.  За миг изгубих говор и картина. Сега разбрах как се е чувствал Ромео, когато е съзрял Жулиета на балкона. Най-накрая го разбрах този Шекспир, иначе винаги ми е бил леко неясен като лондонска мъгла.

         Все пак в един момент адвокатската школовка в мен си каза думата и успях да промълвя авторитетно и незаинтересувано:

- Здравей!

- Здравей! Ще влезнеш ли с това непослушно момче или той пак ще прави фасони? – тя се справяше значително по–добре от мен.

- А, влизаме – побързах да потвърдя – с него тренирахме цял следобeд това движение.

         Арчи утвърдително замаха с опашка. Този беше по-добър лъжец и от мен. Ще трябва да го зачисля в кантората като стажант. Мария се засмя и усетих как ледовете между нас рухват с пукота на поразен от глобалното затопляне ледник.

         Арчи се втурна пръв, а аз бавно, като английски джентълмен, го последвах в стил "не ми се влиза, но няма как, възпитанието го изисква".

- Какво да те почерпя, за да ти благодаря за отзивчивостта? – запита Мария.

         Този въпрос ме свари неподготвен като пилот, попаднал в турбуленция.  С Арчи бяхме отрепетирали всичко,  но бяхме пропуснали най-елементарния въпрос. Големите подготовки водят до пропуски в дребните детайли. За кой ли път се убеждавах в това. Тук трябваше бързо да се вземе решение и аз реших да остана верен на себе си, за да нямаме недоразумения след това.

- Мисля, че с удоволствие бих пийнал една водка с лимон, ако не те затруднявам. – бях твърд като български войник пред лицето на врага.

-  Добра идея. И аз ще си налея.

Боже, това момиче беше съвършено, почти колкото Арчи. Тя отвори хладилника. Извади почти пълна бутилка „Абсолют”, при което аз се почувствах като кучето на Павлов и взех да слюноотделям и разля оптимистично количество в две чаши.  Вечерта започваше по-обещаващо и от романтичен филм в стил "Холивуд". Понякога животът ти намига с едно око. Въпросът е да схванеш посланието му.  Аз това веднага го схванах и доволно се наместих на дивана, на който седях. Очертаваше се дълга и забавна нощ. Погледнах Арчи. И той мислеше същото, защото махаше радостно с опашка. Мария седна с елегантността на придворна дама. Вдигна чаша и каза:

- Наздраве! Радвам се, че се запознахме, макар и при необичайни обстоятелства.

 - Наздраве! – отвърнах – За мен беше удоволствие да се запозная с Арчи. Невероятно куче е.

         Чукнахме се и отпихме. Арчи веднага се опита да пусне език на чашата ми, но аз бях трениран и бърз.

- Интересно. Никога не е проявявал интерес към алкохола. – обади се Мария.

         Предпочетох благоразумно да замълча, а Арчи продължаваше да се увива около чашата ми като лоза.  Назряваше проблем, но не по-сериозен от проблемите на Близкия изток.  В този момент на вратата се позвъни, което автоматично постави на второ място Арчи и неговите проблеми. Мария стана с грациозността на антилопа и се запъти към коридора, а аз побързах да прибера увисналия си език с една дълга и разточителна глътка водка, след което погледнах строго Арчи и му заповядах да мирува, за да не провали вечерта ми, за която цял ден се готвих с упоритостта на маратонец. Бяхме постигнали вече разбирателство с него по основния въпрос, когато Мария влетя в стаята като лятна буря и каза притеснено:

- Това е бившият ми. Скъсах с него преди месец, но той продължава да ме тормози. По-добре да не отварям, че има сприхав характер и ще направи скандал.

         На вратата пак се позвъни. Явно този беше упорит и досаден като конска муха. Веднага съзрях, че съдбата ми поднася ситуацията на тепсия. Можех за защитя момичето от злодея и след това да я утеша и прилаская, като в добре написана приказка. Това беше моят момент, а след него и Мария щеше да бъде моя. Станах с категоричността на финален акорд и казах:

- Аз ще поговоря с него. Явно няма да престане да звъни.

- Недей! Моля те! Не го познаваш. Той е голям скандалджия.

- Спокойно! Аз съм адвокат. Това ми е работата – да потушавам малки локални войни с приказки. Ще се справя.

- Добре – предаде се тя – Но внимавай!

- Няма страшно. Имал съм къде-къде  по-заплетени ситуации.

         Тръгнах към вратата и видях с периферното си зрение, че Арчи ме последва. С него ставахме страшна комбина. Нещо като Бъч Касиди и Сандънс Кид.   

         Отворих рязко вратата и замръзнах. Пред мен стоеше мъж малко по-малък от четирикрилен гардероб, с ръце като парни чукове и очи, в които гореше безумен поглед. Отворих уста, за да успокоя обстановката, но още преди да съм започнал защитната пледоария, един от парните чукове, които висяха до този момент кротко до тялото му, се насочи право към лицето ми. Беше много бърз, а аз бях на две водки и един среднощен купон. Поех самоотвержено удара му, който ме свали на земята. Усещах главата си по-празна от обикновено, а очите ми упорито започнаха да се затварят, колкото и да се дърпах. Малко преди да припадна, видях как Арчи скача към врата на терминатора.  С него наистина бяхме перфектен тандем. Той щеше да отмъсти за мен. Доспа ми се. Затворих очи и докато мракът ме обгръщаше, си казах ”Мария ще оцени този масов героизъм от моя страна. Само да се събудя и е моя.”