Големият скок - 9 част
Майкъл беше взел възможно най – ранния полет. Седна на седалката и затвори очи. Дойде му като гръм от ясно небе. Как стана така, че дъщеря му се плъзна по надолнището, а бившата му жена Полин... да не е можела да я спре? Нали живееха заедно, защо не му е казала досега? Щеше да се разправя с Полин…, не може да й има повече доверие. Беше изумен, че Мелинда се дрогира?
Започна да му пулсира слепоочието, щеше да му гръмне главата. Остава сега да получи сърдечен удар в самолета.
Той бръкна в куфарчето си и извади един блистер. Глътна едно хапче набързо. След това сложи едно под езика си и зачака болката да отстъпи. Самолетът беше набрал скорост и се издигна в синьото небе. Беше хубав слънчев ден, а Майкъл изживяваше своя ад. Нищо не можеше да направи, беше безсилен пред смъртта. Връхлетя го изневиделица като боксов удар право в лицето. Стисна юмруци...искаше да размаже някой...
После хапчетата го отпуснаха и се унесе. Предстоеше му дълъг полет към дома, за да да погребе дъщеря си. Трябваше да се стегне, въпреки че не можеше...
Днес погребваха Мелинда, но аз не присъствувах. Майкъл ми каза да си стоя у дома. Семейството не желаеше да ме вижда. Бях като бяла врана сред черни. Аз също не изгарях от желание да се занимавам с тях, но заради Майкъл мислех, че ще отида. От уважение към него. Но ще минат и без мен в синагогата.
Да вървят по дяволите! Сноби!
Нямаше да се ядосвам за глупости.
Чудех се какво да правя. Взех едно списание да убия малко време. После отидох на брега и влязох да плувам. Загребвах мощно и плувах, докато мускулите ми отмаляха и затрепериха. Легнах на шезлонга и се зареях в небето. Беше синьо и чисто. Но излезе едно облаче. Бяло като памук. Беше нежно. Гледах облачето, а ми стана студено, въпреки че слънцето грееше. Потреперах, като ми дойде наум, че Мелинда никога повече няма да види белия свят. Животът й замина така, за нищо. Глупаво момиче...
Прибрах се и отворих барчето. Нямаше още обед, но сипах два пръста уиски, чисто, без лед. Глътнах го и пареща топлина се плъзна от устата ми в стомаха. Бях по – добре. После грабнах лаптопа да търся доктор. Намерих няколко добри доктори. Обаче трябваше да изчакам. Да видя какъв вятър ще задуха, кога ще имам възможност. След погребението, Майкъл едва ли щеше да работи, сигурно ще си стои известно време тук. Уф, само това ми липсваше... но трябваше да бъда търпелива. Нямах друг избор.
Изминаха две ужасни седмици. По цял ден Майкъл стоеше начумерен и сприхав. Започваше да се заяжда и джафка с мен от сутринта. Все му бях виновна за нещо. Намираше за какво да мърмори. Като станеше напечено и не можех да го понасям, излизах до езерото или на плажа. Щом се прибирах, го заварвах да спи или да се налива с алкохол. Не беше хубава картинка. Разбирах го, че скърби и че му е крив целият свят. Чаках времето да го излекува. Дожаляваше ми за него. Знаех какво е да загубиш близък. Затова вечер го прегръщах и му шептях, че всичко ще е наред, макар че много добре знаехме и двамата, че не е вярно.
Нищо не беше наред след смъртта. Човек продължаваше да живее, болката уж отслабва, но не е същото...
След няколко дни, Майк още беше тук. Вече се чудех как да направя аборта. Държеше ме под око, не можех да изчезна за половин ден от къщи. Ставах рано и се изнизвах навън, за да повръщам в някой храст. Оглеждах се, да не ме види някой. Отслабнах и не се хранех добре, но се държах, че всичко е нормално. Изгарях от нерви. Чаках сгоден момент да се оттърва от проблема.
Влизах тихо, за да не вдигам шум. Като наближих спалнята чух, че Майкъл говори с някого.
- Окей, Джон. Ще чакам гостите. Чао.
Спрях се. За какви гости става въпрос? Никакви гости не приемахме, той беше в траур. Ще чакам да ми каже.
Слязох в кухнята, направих кафе, взех чашите и се качих по стълбите. Вдигах шум, за да ме чуе, че идвам.
- Добро утро, скъпи! Нося ти кафе– поздравих го тихо.
- Добро утро, Алис! Благодаря много.
Подадох му чашата и той отпи. Мълчеше и мислеше нещо. Така исках да разбера какво му се върти из главата. Сложих моята чаша на нощното шкафче и седнах пред огледалото. Взех четката и започнах да реша косите си. Те бяха тъмни и лъскави. Като коприна, но Майк въобще не ме поглеждаше. Гледах в огледалото изражението му. Беше сериозен и напрегнат.
Легнах до него и го улових за ръка. Майкъл ме погледна. Макар, че погледът му блуждаеше разсеяно, ме прегърна.
- Как си Майк? Не изглеждаш добре?
Той мълчеше, но после се засмя:
- Напротив, Алис, не съм бил скоро толкова добре.
После, ни в клин, ни в ръкав ми каза:
- Два милиона, Алис. Ще платя толкова за камъните, а те струват двойно повече…
Загрях. Парите в сейфа … бяха за крадени диаманти.
Майк ме придърпа под себе си и започна да ме люби. Беше в настроение, а аз едва го изтраях.
Трябваше да знам повече. Умът ми защрака.
После го милвах и небрежно попитах:
- Кога ще видя искрящите камъни, Майк?
- Скоро, Алис. Стига си питала.
- Ееее, много си потаен…нямам търпение, скъпи…кажи де.
- След три дни, слънце. Чакам ги тук в петък.
Поднесох устните си на Майк и той ги захапа.
Заслужаваше най – страстната целувка… Бях узнала…
Продължава…
© Tаня Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Харпун! Хубав ден!
-
Мммм,да.Чакам нататък с нетърпение.Поздрав.
-
Поздрави, Краси!
-
Най-добре три на ум
Сега този скок за някакви 4 млн ли? Съвети няма да помогнат.. -
Благодаря ви за размислите Поздрави на всички!
И винаги имайте едно на ум -
Натам...
-
Щом е за евреи, трябва да прочета цялата история. Пък и заглавието "Големият скок" ме грабна сериозно.
И не на последно място. Мисля, че ще е дълга история. -
едва ли само заради украса, евреин с тези възможности нищо не прави просто така. Ще видим!
-
Щото му е нужна. Да краси шезлонзите
-
Продължаваме )
-
На негово място бих я направила муле. Дори ми е чудно що не я развежда с него, не е задължително тя дори да знае, че е.
-
Да, сега се сетих, че се чудеше за бизнеса
Ами, за евреите не знам, но не е номерът да имаш пари, а да останат при теб. Богати глупендери под път и над път, но този хич не ми изглежда от тях
Чакай, все пак да видим какво ще каже Съдбата. Таня, в нашия случай 🤗 -
Някои ще имат. Иринка, интересуваше се девойката какъв му е бизнесът (и ние).
А за нея шут, като си прави сметки без кръчмар. Дори ми е чудно, че евреин се е оженил 2-ри път, а тя се надяваше на 3-ти. Имам един познат разведен евреин, от него знам "Ти да си чула евреин да се е оженил 2-ри път?" -
Ми ок
Гледаме... -
Да, след три дни ще имат камъни за 4 милиона
-
Беше узнала за какво е сумата ли?
-
Поздрави Пепи!
-
🌹
-
Благодаря ви, че следите историята.
Дано няма някакъв обрат -
Господи, благодаря Ти, че не съм богат евреин...
Въобще, човек се променя, когато е богат!
Ха сега да видим, какво следва?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
