Господи, и ти ли... VІІІ

8.

Наближи абитуриентският бал на Даяна. Бившето семейство беше решило да я изпратят заедно. Откъм Василен бяхме поканени ние, аз и братовчед му, заедно със старите, както и кумовете им. От страна на Зария присъстваха сестра й със семейството си, като най-близки роднини, старите Магдалинчеви – баба и дядо, както и семейството на сестра му на мъжа на Зария. Останалите бяха близки приятели и познати.

Нашата рода пристигна първа в заведението. Василен се дуеше с новата си жена, която нескромно беше облякла дълга дантелена рокля в тъмносиньо, украсена с бели елементи. Заедно с дългата си коса, вдигната на кок, в която проблясваха медни кичури, никой не можеше да я различи от абитуриентката. Затова и персоналът на заведението я поздрави като такава. Майа цялата разцъфна в усмивка, а гордият Василен щеше да се разтече от кеф. Ако не беше гротесктно, щеше да бъде повод за радост.

Дойдоха и от другата страна на близките. Дръпнах настрани Зария и й казах за случката. Тя само тъжно и неодобрително поклати глава, без да отговори нищо.

За мое учудване тържеството мина гладко и без провали. Василен и Майа танцуваха на всеки танц като влюбени ученици. Поне за нея бях сигурна, че е такава, но за Василен, който гонеше половин век, не бях сигурна. Макар че се опитваше да изглежда улегнал и уверен господин, не му отиваше подобно поведение.

Някак се изтърпяхме учтиво двете роди, макар че имаше много горчивина между тях, трупана с течение на годините. Когато трябваше да се откара младата дама на бала й, Василен преотстъпи и това си задължение на пастрока й. Беше абдикирал от всички ангажименти към нея, освен от тормоза, който налагаше на когото му падне.

Вече зрелостничка и завършила успешно годината Даяна, баща й реши да я вземе у тях под неговия надзор, уж да учела по-прилежно за кандидатстуденските изпити. Какво и как се случи у тях, никой не можа да си обясни, но още на втория ден дъщеря му вързала номер на тетка Дила, че отива до близкия минимаркет и изчезна. Първият човек, на когото се обади Василен да попита дали не е при него, беше Зария. Но тогава тя му се озъби така, както не бе правила години наред:

-Ако ти не знаеш къде е, при положение, че я взе при себе си, аз ли да знам? Избягала е от при теб, не от мен. Разгледай си добре поведението и си отговори на някои въпроси защо и как.

Въпреки всичко двете двойки бяха притеснени. Потърсиха няколко близки приятели на Даяна и истинският й баща като бивш служител на МВР ги изтормози с въпроси дали не знаят нещо за дъщеря му или дали тя не е споделила нещо с тях.

У Зария се беше породило подозрение какво може да се е случило. Само преди няколко седмици бе намерила листовки от НПО „П.У.Л.С.“ с телефони и указания как да се действа при налагано системно насилие над деца и родители. Сподели с Василен съмненията си, но той самоуверен и нахакан както винаги махна с ръка и й отговори:

-Няма повод да е направила такова нещо. Та аз никога не съм прилагал насилие над нея. Повече се притеснявам да не е вече зад граница, отвлечена да проституира.

Зария си замълча както обикновено, когато трябваше да спори с него. Годините я бяха изтощили от неговото присъствие на арогантен баровец, който за съжаление нямаше никакво покритие.

На втория ден от търсенията им, телефонът на Зария изписал непознат номер. Била Даяна, която я успокоила, че е на сигурно място и че след делото срещу баща й щяла да се прибере при нея и мъжа й. Нищо повече не им казала, под претекст, че трябва да запази в тайна мястото, където са я настанили.

Следващите дни бяха кошмарни. Следваха редица срещи с психолога на фондацията. Василен държеше настрана приятелката си под предлог, че тя няма отношение към случката. Може би се чувстваше засрамен от нейните години, които едва сега му се набиха в очи. За психоложката обаче това било знак за незрялост и неотчитане на действителните размери на трагедията. Тя определено отдала предпочитанията си на семейството на Зария, още повече, че и Даяна го описала като по-прогресивно и сплотено и че на тях имала повече доверие.

Все пак аз разказвам случката като страничен човек, не мога да определя в детайли кой наистина е бил крив и кой прав. Само за едно съм убедена, че днешната младеж не проявява търпимостта до малоумие, на която ни учеха едно време. Реагира и прави възможно най-доброто за себе си.

От тетка Дила научих, че Даяна осъдила баща си за домашно насилие да й заплати някаква сума и да не се доближава до нея на повече от 500 м.

Въпреки че Василен беше обещал на Зария каквото и да се случи да помага с таксите за семестрите на Даяна, стига само да я приемат да учи, от сигурно място знам, че не удържа на думата си. Нещата тотално се преобърнаха и Зария сама пое издръжката на дъщеря си. Нищо ново, като се има предвид, че през цялото време тя на практика си беше сама отговорна за израстването и отглеждането й. Както отговорността пада върху всяка разведена майка, чиито деца се приписват на нея от съда.

Или както през една от все по-редките ни срещи ми сподели:

-Дъщеря ми направи това, което не можах да направя през целия си живот. Отърва ме от отровата на хората, които като енергийни вампири се бяха впили почти 20 години в мен. И макар че винаги съм се стремяла да знае, че има баща, на когото да може да разчита, ако се случи нещо с мен, тя за няколко дни реши всичките ни проблеми и скъса с него. Облекчението е и мое, защото повече не ме потърси за нищо. Продължавам живота си начисто, без неговото присъствие.