Грешката
Първо се запознах със стиховете му – едни прочувствени, леят се като планински поток. И думите бяха такива – чисти и истински. Не си падам по мерената реч, все ми се струва, че поетът мисли над думите, човърка мозъка си, та да открие римата и забравя за чувството. При този не беше така, дори си го представях, как седи в някое кръчме, пие си ракията и сачмата току го изпере в главата. Вади кутията с цигари, пише бърже нещо, после захваща по салфетката… ако я има. Е, това сме го гледали по филмите, ама защо пък да не е и в реалността.
Та така… мислех си го този поет. Писахме си почти пет месеца и уж се опознахме. Снимката, която имах, не показваше кой знае какъв интересен човек. Седнал на някакво канапе, над главата фикус, види се, че снимката е учрежденска. Кой знае пред коя канцелария е дремел да ухажва някое величие, та да му отпуснат пари за стихосбирката.
Тази вечер ще се запознаем наистина. Съдбата реши да участваме в някакво литературно четене. Е, как да изпусна! То си е преживяване!
Във фоайето на хотела седят група мъже. Как пък една жена не намериха да ги украси, ей така – за цвят и разкош! Ама не! Мъже! Двама от тях страшно приличат на поета от снимката. Заела съм стратегическо място така, че да ги наблюдавам, а те не ме виждат.
Единият е със строг костюм, бяла риза и вратовръзка. Вчесан перчем по модата на едновремешните партийни секретари. Късо отзад и малко по-дълго бретонче. Пригладен, спретнат, седи прилежно и нещо бърбори. Сигурна съм, че разказва превтасали вицове! Този не може да е написал онези стихове, няма как! Много е скучен и постен. Спомням си нещо любовно от него. Стих, де! Егати! Представям си го в леглото. Пълен абсурд! Сигурно първото, което ще направи е да си сгъне прилежно дрешките, после да приглади косата, да хвърли последен поглед към вратовръзката, сакън, да не се намачка и чак тогава ще прилегне под прав ъгъл на леглото. Прилича на прескучен счетоводител. Ще си погледне часовника, за да отброи времето за секс и ще започне да брои. Става ми смешно. Не, този не може да е поет! Ама нали уж повечето са такива? Ами да, това е счетоводителя, който накрая ще осребрява фактурите.
До него седи другият, който също прилича на поета от снимката. Виж, това е съвсем друга класа. Абсолютно! Само като го гледам и лигите ми потичат. Седи небрежно, метнал е крак въз крак и разправя нещо. Около него се смеят – духовит е! Обича да е в центъра на събитията, сигурно е артистичен. То и така е облечен. Стегнати дънки, които очертават хубави бедра, дънково сако с навити ръкави и някаква светла ризка. Яката е разкопчана, а отдолу се подава някакво тъмносиньо шалче на точки. Абсолютен финес! Представям си топлината, скътана в гънките на меката материя и отдалеко усещам миризмата на тютюн и парфюм. Иска ми се да отида при него и да пъхна ръка в шалчето, да усетя мъжкото присъствие в гънките му… На главата си има платнена шапка с малка периферия. Крие очите му, но все пак виждам как блестят. Не от друго, а от кеф, че е с хубава компания. Представям си, че съм се сгушила под тази малка периферия и светът се побира под него. О, избива ме нещо поетично! Но, дявол да го вземе, страшно му върви тази капелка! Ако се пристегне в костюм като счетоводителя, направо ще се влее в сивата скучна маса и едва ли някоя ще спре поглед а си на него. Наблюдавам ръцете му, фини и вероятно чувствени.
И това ако не е късмет! Двама от компанията си тръгнаха и има свободен стол точно между мъжете, приличащи на поета. Отивам и небрежно питам:
- Да седна, а?
Всички се ухилват! Не че съм някаква мацка или кой знае каква мадама, ама все пак съм женско присъствие, при това съм духовита. Понякога…
Намествам се на стола между двамата и усещам как флуидите ми потичат към онзи с шалчето. Нямат спиране… Без да се усетя, вече му пускам крак. Като че това е чакал! Пъха си ръката под масата и стиска ръката ми, после бързо я прокарва и между бедрата ми. Еротичните му фантазии, за които ми пишеше… помислих си и започнах да се прозявам. Уж ми се спи!
- Е, хайде, мъже, да ви е сладка приказката! Ама аз отивам да спя, за да поддържам хубост и младост! А това, според София Лорен, става чрез здрав сън и минерална вода. Лека нощ! – стиснах скришом ръката на Поета с шалчето и си тръгнах.
Не минаха и десетина минути и на вратата се почука. Отварям бързо – естествено Поета! Веднага мушвам ръце в шалчето – наистина мирише на хубав парфюм.
- Няма да говорим за стихове, нали? – бързам да уточня основната цел на срещата и бързо разкопчавам ризата му.
- За какви стихове говориш? Остави тази работа! Сега не е време за поезия! – мъжът дърпа блузата ми и пъха ръка към гърдите ми. Още сме прави до вратата, притиска ме в ъгъла и вече е разкопчал панталона ми. Без да се помайвам, правя същото с него. Абсолютно готов! Започваме секса… невероятно е! После спираме за малко и тичаме съм леглото. Пътьом хвърляме дрехите по пода. Дори нямаме време да легнем. Килимът е мек… После на леглото.
Колко време мина… не помня. Колко пъти правихме любов – също. Усещането беше безумно и неповторимо. Нямаше клетка от тялото ми, която да не се изпълва от удоволствие и блаженство, от страст и върховна наслада. Има неща, които не могат да се опишат и това е едно от тях.
Когато вече нямахме сили за нищо, а само за по цигара, го попитах:
- Е, как беше? Вдъхнови ли се, за да напишеш някое хубаво стихотворение?
- За какви стихове ми говориш, миличка? Аз съм журналист и единственото стихотворение, което съм написал, беше в шести клас!
Добре, че беше тъмно и не видя как се опулих! Грешка! Бях тръгнала с грешния мъж! Ама пък ни беше хубаво…
Латинка Минкова
© Латинка Минкова Всички права запазени