Грешката
Грешката
Първо се запознах със стиховете му – едни прочувствени, леят се като планински поток. И думите бяха такива – чисти и истински. Не си падам по мерената реч, все ми се струва, че поетът мисли над думите, човърка мозъка си, та да открие римата и забравя за чувството. При този не беше така, дори си го представях, как седи в някое кръчме, пие си ракията и сачмата току го изпере в главата. Вади кутията с цигари, пише бърже нещо, после захваща по салфетката… ако я има. Е, това сме го гледали по филмите, ама защо пък да не е и в реалността.
Та така… мислех си го този поет. Писахме си почти пет месеца и уж се опознахме. Снимката, която имах, не показваше кой знае какъв интересен човек. Седнал на някакво канапе, над главата фикус, види се, че снимката е учрежденска. Кой знае пред коя канцелария е дремел да ухажва някое величие, та да му отпуснат пари за стихосбирката.
Тази вечер ще се запознаем наистина. Съдбата реши да участваме в някакво литературно четене. Е, как да изпусна! То си е преживяване!
Във фоайето на хотела седят група мъже. Как пък една жена не намериха да ги украси, ей така – за цвят и разкош! Ама не! Мъже! Двама от тях страшно приличат на поета от снимката. Заела съм стратегическо място така, че да ги наблюдавам, а те не ме виждат.
Единият е със строг костюм, бяла риза и вратовръзка. Вчесан перчем по модата на едновремешните партийни секретари. Късо отзад и малко по-дълго бретонче. Пригладен, спретнат, седи прилежно и нещо бърбори. Сигурна съм, че разказва превтасали вицове! Този не може да е написал онези стихове, няма как! Много е скучен и постен. Спомням си нещо любовно от него. Стих, де! Егати! Представям си го в леглото. Пълен абсурд! Сигурно първото, което ще направи е да си сгъне прилежно дрешките, после да приглади косата, да хвърли последен поглед към вратовръзката, сакън, да не се намачка и чак тогава ще прилегне под прав ъгъл на леглото. Прилича на прескучен счетоводител. Ще си погледне часовника, за да отброи времето за секс и ще започне да брои. Става ми смешно. Не, този не може да е поет! Ама нали уж повечето са такива? Ами да, това е счетоводителя, който накрая ще осребрява фактурите.
До него седи другият, който също прилича на поета от снимката. Виж, това е съвсем друга класа. Абсолютно! Само като го гледам и лигите ми потичат. Седи небрежно, метнал е крак въз крак и разправя нещо. Около него се смеят – духовит е! Обича да е в центъра на събитията, сигурно е артистичен. То и така е облечен. Стегнати дънки, които очертават хубави бедра, дънково сако с навити ръкави и някаква светла ризка. Яката е разкопчана, а отдолу се подава някакво тъмносиньо шалче на точки. Абсолютен финес! Представям си топлината, скътана в гънките на меката материя и отдалеко усещам миризмата на тютюн и парфюм. Иска ми се да отида при него и да пъхна ръка в шалчето, да усетя мъжкото присъствие в гънките му… На главата си има платнена шапка с малка периферия. Крие очите му, но все пак виждам как блестят. Не от друго, а от кеф, че е с хубава компания. Представям си, че съм се сгушила под тази малка периферия и светът се побира под него. О, избива ме нещо поетично! Но, дявол да го вземе, страшно му върви тази капелка! Ако се пристегне в костюм като счетоводителя, направо ще се влее в сивата скучна маса и едва ли някоя ще спре поглед а си на него. Наблюдавам ръцете му, фини и вероятно чувствени.
И това ако не е късмет! Двама от компанията си тръгнаха и има свободен стол точно между мъжете, приличащи на поета. Отивам и небрежно питам:
- Да седна, а?
Всички се ухилват! Не че съм някаква мацка или кой знае каква мадама, ама все пак съм женско присъствие, при това съм духовита. Понякога…
Намествам се на стола между двамата и усещам как флуидите ми потичат към онзи с шалчето. Нямат спиране… Без да се усетя, вече му пускам крак. Като че това е чакал! Пъха си ръката под масата и стиска ръката ми, после бързо я прокарва и между бедрата ми. Еротичните му фантазии, за които ми пишеше… помислих си и започнах да се прозявам. Уж ми се спи!
- Е, хайде, мъже, да ви е сладка приказката! Ама аз отивам да спя, за да поддържам хубост и младост! А това, според София Лорен, става чрез здрав сън и минерална вода. Лека нощ! – стиснах скришом ръката на Поета с шалчето и си тръгнах.
Не минаха и десетина минути и на вратата се почука. Отварям бързо – естествено Поета! Веднага мушвам ръце в шалчето – наистина мирише на хубав парфюм.
- Няма да говорим за стихове, нали? – бързам да уточня основната цел на срещата и бързо разкопчавам ризата му.
- За какви стихове говориш? Остави тази работа! Сега не е време за поезия! – мъжът дърпа блузата ми и пъха ръка към гърдите ми. Още сме прави до вратата, притиска ме в ъгъла и вече е разкопчал панталона ми. Без да се помайвам, правя същото с него. Абсолютно готов! Започваме секса… невероятно е! После спираме за малко и тичаме съм леглото. Пътьом хвърляме дрехите по пода. Дори нямаме време да легнем. Килимът е мек… После на леглото.
Колко време мина… не помня. Колко пъти правихме любов – също. Усещането беше безумно и неповторимо. Нямаше клетка от тялото ми, която да не се изпълва от удоволствие и блаженство, от страст и върховна наслада. Има неща, които не могат да се опишат и това е едно от тях.
Когато вече нямахме сили за нищо, а само за по цигара, го попитах:
- Е, как беше? Вдъхнови ли се, за да напишеш някое хубаво стихотворение?
- За какви стихове ми говориш, миличка? Аз съм журналист и единственото стихотворение, което съм написал, беше в шести клас!
Добре, че беше тъмно и не видя как се опулих! Грешка! Бях тръгнала с грешния мъж! Ама пък ни беше хубаво…
Латинка Минкова
© Латинка Минкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Понякога грешката е правилна!
-
Спомних си за изказванията на Глад, който точеше остроумие и обиждаше "възрастните лелки". Ако не трябваше да спазавм добрия тон, щях да му кажа, ама айде...Всъщност, в този разказ дори не бях дочула и грам истина...просто ми хрумна. Което не значи, че не е възможно да се случи. Затова пожелавам всекиму, дори и "на възраст" да си разнообрази преживяванията с подобна емоция,пък...каквото сабя покаже. И други неща...
-
И преди десет години, и сега ми е интересно (било интересно) и забавно. Поздрави за това!
-
ООО, ДААА, ПОДГОНИ МЕ ЕДНО СЪМНЕНИЕ, ЧЕ НЕ Е ЗЛЕ ТАКАВА ГРЕШКА ...ДАЙ БОЖЕ...
-
Оооооо, дааа! Каква ти тук грешка, хихи.
Обзалагам се, че истинският "поет" е бил оня скучния. Ама какво от това?
Много забавна история
-
Дай боже всекиму такава грешка...но...
-
Ехаа, готина грешка
-
Интересно - "C'est la vie"...
-
С удоволствие прочетох разказчето. Само едно не стана ясно накрая: Самоличността на мистериозния поет? Г-н Счетоводител?
(Все пак е редно грешките да се оправят -
Грешка?!
Никак не е зле!
А гладното момиченце явно страда от диетата си, хахахаха!!! -
Лелле, че гореща грешка!
-
Аз намирам резказа не само за смешен но и за доста съвременен. Света на интернет запознанствата изглежда изпада в опасност да забрави първичното привличане. Във времето на бабите ни не е имало интернет и са се раждали много деца, плод на първична страст. Сега младежите изглежда предпочитат да си пишат любовни признания по СМСите и да се отдават на мрачна мистична психология вместо да изпитат удоволствието от живия контакт с противоположния пол. Изглежда някой тук доста го боли, когато лелката която гони 60те се оказва истинска 100% жена. Глад, убеди ни с произведенията си че струваш повече от лелките и чичковците. Ползувам се от случая да те поздравя за строфата "Този, срещу когото не действаха никакви противозачатъчни" от стиха ти енд. Страхотна е. Забива се в мозъка. Запомня се. Изразява самота, болка и неразбиране. Хубава е.
-
Разказа е страхотен!
Поздрав! -
Каквото дойде - се посреща!
(при нас в Сливен е - каквото ти довее вяръра...) -
Много ми хареса. ;о) Свежо и лудо!
Пускай още неща, ще се радвам да те чета. ;о))
А туй, че хлапетата си мислят, че живота свършва на 40
въобще няма да го коментирам. ;о) -
Ако знаех, че така ще се разлютите над чисто художествено произведение, хич нямаше да ви го предлагам. То, народа наистина бил страшно задръстен. Та това е просто разказ! Дъртата лелка, която гони 60 г;е само зрител Но...дай боже всекиму на тия години такова преживянаве! Големи задръстеняци сте младоите, жалко!
-
End (Глад), спазването на добрия тон е желателно както в произведенията, така и в коментарите. (справка - в правилника, който си се съгласила да спазваш при регистрирането си)
лични нападки са недопустими. (справка - пак там)
успокой вече тона, моля! (НЕ Е молба, в никакъв случай!) -
дай , боже, всекиму такива грешки
п.п. Глад(на), понякога е по-добре човек да замълчи, отколкото да ръси глупости, особено когато идея си няма. -
Както сама каза драга- въпрос на възпитание...
Още веднъж... съжалявам Латинка (и спирам). Разказа ти е страхотен! -
Нищо фрапиращо- разни хора, разни... " абе лелче..."- доста фамилиарно, не мислиш ли???
Извинявай Латинка, но... -
Латинка, страхотна си!!! През цялото време, докато четях се усмихвах- свежо чувство за хумор!
Поздравления!
Драга Глад, наистина ли мислиш, че еротичните желания и изживявания са абонамент в граници 20- 30!?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
