Грешката
Първо се запознах със стиховете му – едни прочувствени, леят се като планински поток. И думите бяха такива – чисти и истински. Не си падам по мерената реч, все ми се струва, че поетът мисли над думите, човърка мозъка си, та да открие римата и забравя за чувството. При този не беше така, дори си го представях, как седи в някое кръчме, пие си ракията и сачмата току го изпере в главата. Вади кутията с цигари, пише бърже нещо, после захваща по салфетката… ако я има. Е, това сме го гледали по филмите, ама защо пък да не е и в реалността.
Та така… мислех си го този поет. Писахме си почти пет месеца и уж се опознахме. Снимката, която имах, не показваше кой знае какъв интересен човек. Седнал на някакво канапе, над главата фикус, види се, че снимката е учрежденска. Кой знае пред коя канцелария е дремел да ухажва някое величие, та да му отпуснат пари за стихосбирката.
Тази вечер ще се запознаем наистина. Съдбата реши да участваме в някакво литературно четене. Е, как да изпусна! То си е ...