Жената, седяща срещу мен, се беше отпуснала удобно назад и четеше книга. Известно време бях съсредоточен върху кръстосаните ѝ крака, но тя така беше погълната от произведението, че дори не забеляза нахалния ми поглед. Или може би беше свикнала с подобно поведение и вече не обръщаше внимание.
Пътуването щеше да е дълго, особено за мен, защото отивах на чуждо място, сред непознати хора, с намерението да поправя живота си. Не съм в първа младост, в нея оставих мечтите си, но реших, че е крайно време да имам нормален живот – нещо, което в родната ми страна граничеше с невъзможното.
Зачудих се, дали и тя пътува със същата нагласа, дали отива на почивка в Канада или при свой роднина?
Изглеждаше около 25 годишна, и въпреки че беше седнала, не беше трудно да определя, че е висока, може би почти колкото мен. Стройна, с малък бюст и дълги крака. Ах, тези крака…
Кичур от тъмнорусата ѝ косата от време на време падаше върху очилата ѝ, а тя с грациозен жест го отместваше, само за да повтори движение ...