15 мин за четене
На острова Айтън, и по-точно около голямата и единствена река Стратор, слънцето започна да се издига над хоризонта.
Сара, без капчица сънливост, седеше на прозореца в стаята си. обичаше да гледа как градът се събужда с настъпването на деня. В тези сутрешни моменти най-дълбоките й чувства се показваха наяве.
Момичето наблюдаваше как улиците се оживяват, търговци бързаха към пазарния площад, за да продават стоките си. Времето беше спокойно, денят- обещаващ. Човек почти би бил щастлив от тази гледка.
Сара чу издрънкването на верига. Почти. Пред очите й се разкри обичайна гледка- търговец грубо водеше роби за продан, оковани и немощни. Момичето скръцна със зъби. Народът оху- мирни и щастливи по природа, поробени заради неспособността си да се съпротивляват, неспособни да се откъснат заради смиреният им дух. Гледаше ги- измършавели, но жилави, високи, наглед точно като господарите си- с карамелена кожа, светли коси в различни оттенъци. Но това, което ги отличаваше от островитяните- двипами, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация