ЛюдмилаДанова (Людмила Данова)
136 149
4.03.2023 г., 21:42 ч.

Грях 

  Проза » Разкази
5.0 / 1
663 0 0
7 мин за четене
Грях
Виола се занимаваше с билките, които вече бяха изсушени, подреждаше ги в хартиени пликове и ги надписваше, когато на врата се почука. Къщата й винаги беше отворена за всеки, който имаше нужда от билка за своята болка, а също така и за всякаква друга помощ.
-Влез, отворено е - викна тя към вратата и продължи да прибира билките.
- Добър ден, Виола! Дочка се казвам и идвам да моля за помощ...-с глух глас проговори жената, покрита от глава до пети с черни дрехи. - Много голям грях сторих и те моля да ми помогнеш, да ме научиш как да живея с него... Сили нямам...вече... Всеки ден се моля да легна и аз в гроба до мъжа си Стоян и до сина ни Петър... Но не става... Ей ме, минават дните, а мъките ми не свършват... Дай ми някоя билка, да я изпия вечерта и да не видя сутринта... Моля те... Защото Господ не ме прибира, макар да сторих нещо ужасно... Не знам и аз, може би така ще платя повече за стореното... Като живея, а съм мъртва отвътре... Нито съм с живите, нито съм при мъртвите...
Виола ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Грешка и прошка »

8 място

Предложения

Още произведения »