генек (Георги Коновски)
1882 13656
6.10.2022 г., 10:08 ч.

Гръм от ясно небе 

  Проза » Разкази, Хумористична
435 4 8
2 мин за четене

Направо изтрещяване. Но не от облаците, а от главното управление. Винаги, ама винаги са пращали нареждания да се увеличи щата, че даже за улеснение често нареждаха кого именно да назначат в дирекцията, а сега…

Искане за съкращаване!!!

На цяла бройка…

Събраха се директорът и заместниците му в обширния кабинет, седнаха десетимата около голямата заседателна маса.

Говориха, спориха, обсъждаха, мъдруваха…

Даже закъсняха за обяда, та управителят на ресторанта прати един келнер да види защо любимите му щедри клиенти ги няма.

И останаха с три часа повече от обичайното в дирекцията – с цял час след работното време.

Шофьорите навън се обезспокоиха, любовниците се скъсаха да набират /телефоните бяха изключени/, жените им оставиха недоволни ездачи в стремежа да не закъснеят за ролята на примерни домакини…

И пак не взеха решение…

Директорът остана сам. Наплиска си лицето в стаята за почивка, легна на двойното легло с вече провисващ от постоянното натоварване  при тестуването на секретарките матрак, зяпна в тавана, изучен основно през последния месец, защото Мимето си имаше любим спорт колоезденето, даже подскачаше на седалката…

Дааа…

Но стига с кефа – да види работата… Макар и кефът за Мимето да е работа, обаче…

Добре де – кого да съкрати? Все свои хора са. Вярно, имаше един външен, смръщен образ, като надникнеш в офиса му – мърмори: „Затваряйте, работя!“

Работеше, факт. Почти всичко, извършено в дирекцията, беше негово дело. Виси цял ден над бюрото, прави, каквото прави, но накрая се оказва, че неговите материали са тези, за които ги хвалеха в министерството.

Но – пенсионираха го. Разчисти се дирекцията от чужди хора, обаче и работата нещо закъса…

Сега – ни има кого да съкратят, нито кой да свърши нещо, достойно за похвала отгоре…

Стана, отупа се. Трябваше да се прибира при жена си – изпитание и за двамата.

Излезе в коридора. Естествено, отдавна пуст. Само в далечината се мяркаше дребна, съсухрена фигурка в зелен халат. Кака Пена завършваше работата си…

Кака Пена… Кака Пена? … Кака Пена!

И на другия ден дирекцията осъмна с нова заповед и нова инициатива. Кака Пена беше с увеличена тройно заплата и върната при пенсията си. На нейно място беще назначена Мимето и настанена в офиса до директорския кабинет.

А профсъюзът излезе с инициатива: „Твоята чистота в твоите ръце“ и пое ангажимента да направи график, по който служителите всеки ден щяха да хигиенизират района.

И вълкът сит, и агнето оцеля… Само, дето викаше бай Генади – язък за овчаря…

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??