Храната му се стори отвратителна. Но беше гладен. Жената срещу него проявяваше видимо удоволствие, докато сръбваше от лъжицата съвсем леко, с връхчетата на тънките си устни. Правеше го бавно и дразнещо.
– Мляната леща е много полезна – каза тя дискретно, когато хвърляше поглед върху пълното му блюдо.
Той се намръщи.
– А защо е червена?
– Не зная това. Трябва ли да знам?
– Хубаво е човек да има представа какво яде. Допускам, че е смляна с миксер, за да не се вижда какво има в нея – той посочи с носа си супата и отново се намръщи.
Сервитьорът забеляза отношението му и почти незабелязано доближи.
– Има ли проблем, господине?
Вдигна глава и го изгледа. Чисти дрехи, чист поглед, усмивка. Неприятен младеж.
– Не, проблем няма. Просто супата е злоумишлена.
– Злоумишлена ли? – „Каква е тая дума?“ – Но вие дори не сте я опитал.
– Да, злоумишлена. Преднамерена. Нямам никакво намерение да я опитвам. Имате ли пържени кюфтета или чипс? ...