Гърди си с рози накичи
Гърди си с рози накичи
Едни от най-щастливите ми седем години бяха, когато живеехме между ЦУМ и Халите. Живеехме общо с още едно семейство. Как за седем години не се скарахме нито веднъж?! Да делиш обща кухня и баня с още една жена е, меко казано, страшничко. А при нас беше приказка. Оставям си съдовете на мивката и бебето ми проплаква. Тичам при него и докато го приспя, съседът измил моите чинии, защото му пречели да измие неговите. Мъжът ми излиза с приятелите си на кръчма, а аз оставам с децата леко тъжна. И на мен ми се излиза. Съседката ми казва: "Изчезвай, аз ще се оправя с тях!" Тя заминава на вилата, а има куп дрехи за пране. Аз използвам нейната реплика: "Изчезвай, аз ще се оправя с тях!" Пускам пералнята, простирам, сгъвам и прибирам всичко на място. Ние не си заключваме вратите. Нямаш олио, просто отиваш и си взимаш.
Тъкмо съм купила нов сервиз за гости и малкия чупи една чаша. Крещя. Съседката ме пита: „Защо викаш?" „От тези деца нямам шест еднакви чаши и чинии. Току-що счупи една..."
- Детето поряза ли се?
- Не.
- Това е най-важно. Чаши се купуват. И какво като сервираш в различни, важно е да има какво и на кого да сипеш.
Никога повече не съм викнала, каквото и да са счупили. Важното е да са живи и здрави.
Съседите от първия етаж ми звънят:
- Имаш ли хляб?
- Да.
- Идваме, пържила съм кюфтета и картофи, но нямаме хляб. Обади се на Лина да идва и да донесе люти чушлета, нейните са много хубави.
Митко пък носи домашно винце и си правиме стегнат банкет. Във нас се играеше футбол и тенис на маса, защото имахме огромен коридор. Танцувахме в Цецови. При Митко се събирахме на печено агънце. Само той имаше ятаци на село и малко му завиждахме. Селянин не беше мръсна дума.
Щом се събирахме да пием и да пеем, Цецо вадеше акордеона и Венчето запяваше на мига. Когато аз влизах при тях, Цецо спираше... и запяваше специално за мен „Гърди си с рози накичи!", дори някой от гостите да не ме е видял, няма как да не разбере защо ми се посвещава тази песен. А аз тогава бях 49 кила и само едни очи имах, ама сини, а не... от онея огромните балкони. Представяше ме на гостите по следния странен начин.
- Нали познавате Светлана?! - някои казваха „Не". - Как не? Ма как сте живели до сега без да я познавате. Направо животът ви е минал напразно, да знаете само какво сте изпуснали! Но имате късмет, сега ще ви запозная лично.
Разбирате ли защо съм такава, защото съм имала късмета да срещна такива прекрасни хора. И както забелязвате, късметът ми продължава, за което всеки ден благодаря на Бога, на съдбата, на родителите си, на Академията... Точно като на раздаването на Оскарите. Вие всички получавате по един „Оскар" за най-добър приятел. Я как ги раздавам лесно! Хайде, първо си подгответе речите, пък аз после ще ви ги дам.
Или например, купонът е пак при Цецо. Всички танцуват, а аз, както винаги, идвам последна. Влизам и един младеж става и ме кани на танц. Не го познавам. Докато реагирам, той ме гушва и ми шепне:
- Всички ме карат да танцувам, но аз съм много пиян. Моля те, ти още не си пила, разчитам на теб. Ела в ъгъла, подпри ме на стената и ти си танцувай, просто да ме оставят на мира. Ошашавена съм. Кога ли ще имам нормална покана? То за какво ли ми е, да не би аз да съм нормална. Сигурно ще ми е скучно да танцувам с най-обикновен човек, като съм свикнала само с луди глави. След танца го моля да дойде с мен в другата стая. Оставям го да седне на леглото... "След малко ще се върна, чакай ме!"
- Как успя! Ние от един час го молиме да спре да пие и да полегне. Само ти го можеш.
- Кое, да успивам мъжете ли? По-добре да полежи, отколкото да получи алкохолно натравяне. Дали да не отворя кабинет: „По-добре известен пияница, отколкото анонимен алкохолик!" точно до клуба на анонимните алкохолици. В кой ли кабинет ще има повече наплив, се чудя?!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За Оскарите, моля. За СПИСЪКА НЕ БЕРИ ГРИЖА! Ще те сложа на първо място след мен!!!
-
Хехехеееее! За Оскар-ите - благодаря! Макар и чрез творенията си, тук си ставаме по-близки, отколкото можем въобще да си помислим! Прекрасно разказваш, заразително!
пИши ме у списъка за известен пияница!
))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) -
Вероника, не мога да ти насмогна на усмивките, момиче!!! Мира, благодаря ти за коментара и за комплимента, разбира се!!!
-
А как хубаво пееш и какви нови текстове редиш, мале...
-
да взема да ти попея ли...
-
Огромна усмивка и за теб, Иво за милите думи!!! Анета, ти па кога направи 25 години?! Мале, верно си лети времето Танче, така и аз съм чула. Да си жива и здрава оше дълги години!!! И усмихната!!! Деси, децата и снахичките казват, че къщата без мен е друга. А това е голям комплимент за мен. Как да не им създаваш атмосфера? За да получиш, трябва много да дадеш и си заслужава! Всеки човек го знае, но дали го прави. Вярно е Стами!!!
-
Етчи, ние и до днес сме така, само че по-рядко! Наистина се опитвам, Таничка! Мариолче, да бъдем!!! Ангар, за сега...Човек никога не знае...Най-хубавото предстои, нали?! За морето мислех да взема сватбената рокля на снаха ми и да дойда на купона с нея. Роклята е голи рамена, но май няма да дойда. Свтбата се отлага. Нели, ще ти помогна от раз. Ще напиша разказ за моя свекър. Пред мен не се коментираха свекърви и свекъри, защото моят бил най-гаден, а другите само се глезели. Т.е. мойто е най-страшно, така че се успокой! Олга, ние продължаваме до сега. Цецо сега е на вилата си и щом ни звънне, ние и посред нощ тръгваме и звъниме на останалите да носят кой каквото има...и пак до сутринта!
-
Хехе..браво на вас,голяма упора сте си били ,вярна е приказката ,че комшията е повече от роднина....винаги сте си под ръка!!!
Браво, Светле успя да ме усмихнеш !!! -
Няма да коментирам разказа, то е ясно, че само ти умееш така да разказваш!!!
Истината е в друго..., а именно атмосферата, която създаваш и нейната уникалност!!! От тук струи топлина, позитивизъм и много поука, за тези, които умеят да четат м/у редовете..., а и не само!
Прегръдки, мила ми сърничке!!! -
Как ли съм живяла до сега без да те познавам!
Но на 25, лично ще те прегърна!
Страхотна си, Светле! -
Браво! Как един лош и негативен разказ не съм прочел от теб?! Страхотно се радвам,че има слънчеви хора като теб! Една огромна усмивка за един,надявам се,много усмихнат ЧОВЕК
-
Пораснах в подобна среда и затова вярвам на всяка твоя дума.За съжаление в днешно време това почти не се случва.Поздрави!!!
-
Браво, поздравления и от мен!За съжаление, аз живия от 10г със свекърва и свекър и мога само да опиша трагикомичността на живота ни заедно в шеговито-иронични краски!...Но това ще стане, след като погледна нещата от "птичи" поглед! Твърде съм се вживяла в отрицателните емоции в момента!
-
Дарче, тя Светлето щом отива при Мая значи и те нещо подготвят. Дали няма да ни изненадат с някоя сватба на Варна. Ами то какво, кмета и кметицата там, ще ги бракосъчетаем. А Стойна и Тефал ще им пратим за кумове. Може и Браун.
Поздрави отново!!! -
Много често - обикновено след всеки твой разказ - си казвам, че нищо по-хубаво и светло не би могло да се напише. А след този ти разказ съм убеден, че е така! Е, аз се гордея че те познавам - макар и само на "Здравей! -Здрасти!"
-
"Летят лудо годините, кога ще им се радваме, ако не
сега, не сега...Живеем един живот, само един живот!
Щом се пее и се пие (и се пише тъй чудесно),
то се знае,че сме ние", само,само ние!Да бъдем всички,
Мила Светличка!!! -
Отключваш доброто в хората около себе си Светле!
-
Какви добросъседски отношения, каква идилия, какви хора ...
Май това вече е за червената книга на застрашените от изчезване случвания.
Поздрав и усмивка. -
Ина, време е за реклама! И ти си сладка!!! Ма много си ми сладък и ти Ице!!! Ще те опиша, няма как да те пропусна аз! Дарче, вече не издържам, отивам при Мая да ми ги покаже и разясни лично. Мал нещо криете от мен с кмета. Ще ви се незнае!!! Ще ви проуча аз вас! Целувки на мъжа ти! Айде и на теб една, щото съм човек! Прегръщам те и аз, Белоснежке!!! Айде и ти си сладка, Мариолче, то се виде нашия живот!!!
-
Толкова ми е интересно, колкото като чета разказите
на О Хенри!!!Браво!!!ПОЗДРАВ!!! -
Чудна чудесийка си ти, Светланкеее! Гуш*
-
Снимките са супер!!! Ще ти ги пратя. А за срещата, щом имаш желание опиши я. Аз съм държелив, макар че външно не ми личи. То е за заблуда на противника.
-
Ще ме четеш, а колко имам да ти разказвам, Креми!!!
-
Романтиче, моля те прати ми тези снимки, защото гадинките не ми ги пращат. Толкова ли са страшни?! Как се радвам, че си ме издържал, защото аз понякога не се издържам. Или удържам как е правилно да кажа? Май и нашата среща трябва да опиша, как мислиш?
-
Разказвачка такава!
Ставам и теб започвам да чета...
гушки* -
Верно ли сме от реброто му, не го знаех. Глей на мен какво ребро ми се е паднало, чак с пъпка. А аз си мислех, че съм бебе в епруветка, в каква заблуда съм живяла толкова кратко време за щастие. Петинка, Гушкам те, мила!!! Яна, ти ме радваш два до три пъти повече!!! Благодаря ти, Звездичке!!!
-
Светле не си ми надула главата. Тя е с огромен капацитет и иска доста надуване( ти нали си с опит, видях снимките). Тук намигам. Така че не се притеснявай. Карай смело.
Поздрави отново!!!
Пръв орденоносец - АЗ. -
Много ме радваш,Светле,браво!!!!!
-
Абе... нали сме от ребрата адамови направени?
Или май сме целият му гръден кош?
Обожавам да те чета, Светланке!
И няма как да не те обича човек!
Цун* и гуш*! -
Да бе, Вили не се сетих! Благодаря ти!!!
-
Че ти нали си го подпряла! и си го отвела да си "почине" от тежкия мъжки труд!
-
А не като мен ли, Вили?! Усмивка и за теб!!!
-
Затова казват, че жената трябва да е опората на мъжа! Вярна, здрава...
-
Колкото ти си сладка, Доли!!!
-
Ех, Светле, толкова си сладкодумна... Прегръдки!
-
Чудех се аз защо си толкова красив, то скромността те краси тебе. Разкрит си!!! Нали си ми схванат та бързо схващаш, затова те харесвам. Надух ти главата миналия път, но ти си юнак и издържа! Бравос моето момче!!!
-
Че то си е било истинска комуна вашето. Къде ти сега това. Всичко се е скрило. Само че, който те познава защо му даваш "Оскар"? Това е измислена награда.
Аз като кмет на селу Откровеново учредявам орден " Сърничка Светла".
И се награждавам пръв с него. Егати и скромния съм...
Хайде стига съм бърборил. То сигурно от теб съм го прихванал.
Поздрави за настроението, Светле!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
