27.09.2025 г., 18:26  

Хайку за Дончето

280 1 8
8 мин за четене

  – За ваша утеха, и хората не винаги са способни да разпознаят гения, поне докато е жив. Мен – продължи Джулиано, – повече ме безпокои другата страна на нещата. Правилна ли е методиката, според която информацията се определя като повторна? Известно е, например, че Шекспир е заимствал много сюжети от Бен Джонсън, а той, от своя страна, нерядко ги е вземал от хрониките. Ами ако на това основание Питон сложи под ножа „Ричард III“?

                                                                                 Георгий Шах, „Питон“

 

  Напоследък много се чудя дали да не участвам и аз в някой конкурс. Че пиша, пиша, и то – бая отдавна, ама знам ли ги ония журита там какво харесват и какво – не, че да им уйдисам на акъла!

  Първо да видим конкурсите обаче. Кой да е, кой да е, онче-бонче – ще ни каже интернета. Бръквам аз напосоки и изваждам един конкурс – за хайку. Хайку не мога да пиша, обаче то е лесно! Природа-мрирода, сезони някакви, малко сълзи и сополи, тук-там изчанчени метафори – и готово. И е кратко, та чак пее! Само за мен работа! Ей сега ще му спретна едно!

  Така! Тема на конкурса: „Пищен цвят“. Подтема: „Есенен дъжд“. Замислих се. За есенния дъжд е писано много, как да постигна тук оригиналност? Пък и някакво противоречие ми се чини в темата и подтемата – уж пищен цвят, пък есенен? Някакво единство и борба съзирам, някаква скрита парадоксалност, която аха-аха да излезе наяве. Да се хванем за парадокса тогава! Нежно да е, лежерно, прозрачно, въздушно, нечерно, може и вечерно, защото сега е вечер, обаче да е и утринно, за да е оптимистично!

  Поглеждам през прозореца и през веещите се от лекия есенен ветрец клони на липите пред блока виждам на покрива на приключилата работния ден отсрещна поща – кацнал гълъб. Пиша:

 

  работи ми пощата

  есенно листо

  пише по въздуха

 

  Готово! Нищо работа. Сега остава да пусна произведението през програмата за откриване на плагиатство „Плагценз“, която някои наричат Плацента, и съм тип-топ. Щото те и на конкурсите си имат такава и аз да си вържа гащите, нищо че току-що го написах, гледайки през прозореца и описвайки това, което виждам. Програмата е нова, последен писък на изкуствения интелект, но вече е внедрена навсякъде. Така те избавя мигновено от терзанията „Да бъдеш или не плагиатор!“, както гласи рекламният ѝ слоган. А аз не искам да бъда плагиатор, искам да спечеля конкурса. Тъй че пускам прясното си, топло-топло още произведение в бездънната паст на търсачката. Резултатът идва след секунди, а аз чета и не мога да повярвам на очите си:

  „Плагиат – 99,99%“, гласи безапелационната присъда на машината. После на екрана се появява шарено кошче за боклук с печална муцунка и току-що роденият ми шедьовър, разпаднал се вече на отделни буквички, безжалостно бива изсипан в зеещата паст на тази иначе тъй миловидна и уж безопасна рециклираща иконка. Ей сега оттам ще се изстреля това, което програмата смята за оригинално и използваемо. Бум! Муцунката повръща една единствена дума: „по“.

  По? Само това ли? След миг идват и основанията за „присъдата“: цели четири стандартни страници (1800 знака, по 60 знака на ред, включая интервалите).

  За разлика от мен, немногословната, програмата се оказа направо оратор!

  Прокарвам поглед по редовете – Таймс ню роман, 12 пункта:

  Разбор на оценката:

  1. По думи: „работи ми“ – 8 483 569 470 съвпадения, „пощата“ – 12 899 347 328,56 съвпадения… Нататък до края – подобни ужасяващо големи цифри.

  2. По словосъчетания: „работи ми пощата“ – 5 358 327 съвпадения, „есенно листо“ – 7 398 244, „пише по въздуха“ – едва! 2 385.

  3. Общо звучене: „Липса на смисъл“ – няма пряка логическа връзка между „пощата“ като институция и есенните листа, падащи от дърветата. Местоимението „ми“ в израза „работи ми пощата“ е имплицитно посегателство върху държавната собственост на „Български пощи“ ЕАД, в частност – на Министерството на транспорта и съобщенията. Ако се има предвид личната интернет поща на автора, това би трябвало да се отбележи изрично, за избягване на недоразумения.

  4. Едната стотна оригиналност е за предлога „по“, който е и част от думата „пощата“, образувана от същия този предлог и разговорния глагол „ща“ (искам). Ако думата се разбие на съставните ѝ части, ще се разкрие имплицитно съдържание, а именно: „пò ща та“, което в някои български региони, включително в този на авторката, може да се тълкува като „повече те искам“ . Това е несъмнено принос за българската поезия, респективно – за българското хайку, и затова подлежи на рециклиране.

  Следваха още стотина точки основания, но аз спрях да ги чета. Обърнах само на последната страница, където крайната, сто и петнадесета, точка беше въпрос: „И къде е дъждът?“, а на бонуса за политкоректност отдолу се мъдреха цели нула (0,000) точки.

  Затворих съвсем обезкуражена „Плацентата“, доброто ми настроение – в петите, че и извън тях.

  Каква ти тук политкоректност бе, братче? Нали описвам природни картини! Откога и пейзажите станаха да или не политкоректни?!

  И какво да го правя сега това мое едничко оригинално „по“? От една дума хайку не става. Или става? Не, ще напиша нещо съвсем ново. Оригинално и зашеметяващо! И не имплицитно, а съвсем експлицитно. Хама-ха!

Погледнах аз пак темата и пред уморените ми от четене на абсурдни основания очи буквите започнаха да се мержелеят и да се размиват и накрая ми се стори, че не „пищен цвят“ пише там, а „пощен“, а после това „пощен“ стана „пиштен“, после думата започна да се разпада и се получи „пиш тен“, след туй „пиш щем“… Отвърнах очи от екрана. Срам ме хвана от тия пищни пиш-превъплъщения!

  Срам не срам, трябва да се печели конкурс. В който да е включен и дъждът от подтемата. И да сме оригинални!

  Загледах се пак през прозореца. Ща не ща, природата е най-добрият вдъхновител. Гълъбът почистваше с човка перата си, после погледна към мен, вторачена в него, плесна с криле и отлетя. Дъжд още нямаше, но ще му турнем един, колко му е! Ние ли не сме виждали дъжд да пише по стъклата! Обаче да е оригинално. Ей тая пуста оригиналност ще ми изяде главата! Колкото и да се пощи гълъбът до пищисване на покрива на пощата, може само някое перце да изръси, но не и оригинална идея. Момент-момент! Ей, Донке-бонбонке! Ама ти си гениална!

  Седнах аз пак пред компютъра и ето какво сътворих:

 

  на пощата пощя се

  пикà срещу вятъра

  дъжд до пищисване

 

  А така! Хайде сега в Плацентата! Отговорът дойде скорострелно: „Произведението не е плагиат. Оригиналност: 99,99%.“

  Хвърлих един бегъл поглед на основанията. Думите „пикà“ и „пищисване“ имаха общо нула (0) процента съвпадения. Което ще рече, че никой досега преди мен не се беше досетил да ги използва в хайку стихотворение. Хак им е на плагиаторите! Имам си вече нов шедьовър. Е, гълъбчето пак остана имплицитно, но нищо – то е ясно че за птица става въпрос, кой човек би се качил на пощата, за да се пощи, и то сам!? Най-голямата изненада обаче беше точката за политкоректност – цели седемдесет (70) процента! Причината за този тъй висок резултат не ми стана много ясна, но какво от това?

  Бързичко изпратих новоизпеченото хайку и също толкова бързо получих отговор. Бях спечелила конкурса! Наложи се от вълнение да изключа компютъра и да пия един валидол. После пак го включих, за да разбера как да си получа наградата.

  Обаче нямаше да я получа. Конкурсът бил анулиран. Имало някаква грешка в програмирането и Плацентата била отменена, барабар с нея – всички резултати от конкурси, при които е била използвана.

  Сега ровичкам из паметта на компютъра си и се мъча да си възстановя първото хайку, но оная чума е изтрила всичко, включително и муцунката-кошче. А моята собствена памет е като омагьосана – колкото и да се напъвам, не мога да си спомня и думичка от първоначалния вариант. Сякаш огромна гъба мухоморка е минала през мозъка ми и е заличила всичко нежно, лежерно, вечерно и утринно и оттам изскачат само „пикни“ и „пищисвания“ – нищо друго!

  „Табула раза, табу зараза!“, си казвам с мъка аз и се заглеждам пак през прозореца.

  Но гълъбчето вече го няма там. Няма го!

  Жалко и за зяносаното ми хубавичко плагиаторско хайку! Много жалко!

 

27.09.2025

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Гюрхан, чети го, колкото си искаш, затова съм го публикувала 😃 Благодаря
  • Мария, Бога ми, смях се през сълзи пет минути! Не, май че бяха десет!! Не, не — половин час беше!!! Уникално, the best! Поздрави и адмирации! Утре пак ще го прочета — и вдругиден...
  • Както вече споменах, идеята за този разказ не е нова. Знам, че ще прозвучи невероятно, но не се сетих за това, докато не публикувах разказа. Но не можех да си спомня откъде точно. Снощи и днес сутринта се наложи да преровя всичките си книги в библиотеката и накрая го открих: разказът е на Георгий Шах и се казва "Питон". Там се случва нещо подобно – една изчислителна машина оценява научни трудове и отхвърля почти всички, защото критерият ѝ е "повторна информация". За повторна информация счита всеки факт – напр., че Наполеон е бил заточен на остров "Света Елена". Когато разбрах, че се разработват програми за откриване на намеса на ИИ в "авторски" текстове, беше естествено да предположа подобни последствия. Е, начинът на писане си е мой 😃 Хайкуто е от миналата година, бях го приготвила за евентуален бъдещ конкурс, но вече го "похарчих". Благодаря.
  • Аз също се забавлявах! Браво за идеята и за начина, по който е разказана!
    Благодаря за усмивките
  • Така говорят по селата, Слави, но ти като бивш малорадски зет го знаеш.

Лельо Вики, за какво става дума?

Творбата на Мимето (Мария Димитрова) ме подсети за една стара случка, която си е направо анекдот. На път за морето се отбиваме в Сливен, за да навестим приятелско семейство. Сядаме под асмата и леля Вики (тогава да съм била на 14-15) започва да се оплаква:
– Пък аз вчера цял ден пика̀, ли пика̀...
В ...
289 1 6

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...