Хари Потър и другарската среща - част I

Хари се събуди от силен трясък.  Стана от Джини и отвори очите си. Остана доста изненадан – на мястото на картината на вечно мърморещия Дъмбълдор зееше дупка.

-          Сигурно пак се е откъртило парче от тъпата панелка! – помисли си той.

Но в този момент видя нещо метално, нещо сивкаво до леглото си – това беше сова. Но не каква да е сова, а най-новият модел Ерол 2012.  Птицата имаше нещо като хартия в човката си.

-          Тате, тате! Какво става? – извика Албус-Сивиръс, нахлувайки в стаята на родителите си. Да не е писмото ми за Хогуортс?

-          Така, като гледам, май тази сова е на Рон... Пигуиджън скоро го взеха в птицекланницата и той си взе нова птица.

Хари разтвори плика и там намери писмо от Рон. Позна, че той го е писал по многото драсканици по листа и завъртулките. Писмото гласеше:

Хари, как си! Как я карате с Джини? Ние току-що получихме сова от Лонгботъм и разбрахме, че имаме другарска среща на всички, които бяхме първи, втори и трети курс в Хогуортс през 1992 година. Чакаме те на покрива.

-          Скъпа, обличай се бързо! Имаме другарска. Кой пък се сети да я организира тази глупост?

-          Аз, и ти го повтарям от два месеца. – каза Джини, която вече се беше облякла. – В момента Рон, Хърмаяни и Джордж са горе и ни чакат с най-новите си метли, модел Светкавица 2006.

-          Добре, добре. Какво ли да си сложа? Я, тази мантия на смъртожаден ще изплаши всички!

-          Хари, ти си аврор! А и това не е Хелоуин. Вземи този смокинг!

-          О, да бе, пак ще се правя на мъгъл!

Джини го погледна заплашително.

-           Хубаво, ще си го сложа. А между другото, къде ще бъде срещата?

-          Много е романтично. Наподобява атмосферата от ученическите ни години. В таверната на Диагон-Али е.

Облякоха се и тръгнаха по етажите. Тъй като Джини беше клаустрофоб, те не можеха да ползват асансьора.

-          Джини, не ми се върви още десет етажа. Хайде да се магипортираме!

-          Ще те магипортирам аз! Много добре знаеш, че косата ми се разваля!

Бързо стигнаха до покрива. Там те видяха Джордж с униформа и жълта метла до него.

-          А, да, Хари, забравих да ти кажа, че Джордж стана таксиметров шофьор... И ще трябва да му дадеш един галеон.

-          Но ти каза, че те ще са с метлите си Светкавицата 2006!

-          Грешка на автора е!

За разлика от обикновените метли, тази имаше касов апарат отпред и беше дълга около шест метра.

-          Качвайте се! – извика Джордж, слагайки си очилата.

И те полетяха от покрива на панелния си блок в София. И Хари погледна в касовия апарат на метлата. За своя изненада на мястото на фирмата той прочете Том Риддъл ЕООД.