Писател съм. Не много добър, но не и слаб. Успявам да пиша забавно и увлекателно, но пък не умея да запълвам десетки страници със сложни разсъждения за живота и хората.
Не съм красавец, но и грозен не съм, или поне нямам сериозни недъзи. Висок съм малко над средния ръст, по-скоро слаб, отколкото пълен. Мързелив съм не повече от всички останали около мен. Изобщо, ако се замисля за себе си, излиза, че съм един адски посредствен тип. Хубавото е, че сравнително рядко се замислям. През повечето време предпочитам да се възприемам като нещо по-специално от останалите хора. Доста незряло от моя страна, нали? Сигурно е заради жените, защото писателите винаги чукат много. Със сигурност повече от водопроводчиците, счетоводителите, орнитолозите и учителите по география. И, все пак, по-малко от рок-звездите и милионерите с посребрели коси и все още атлетични тела. И най-хубавото е, че дори и посредствените писатели като мен чукат много.
"Здравей!" - приятелски повдигам ръка с чаша в нея - "Как е?" ...