Хедонизмът* остана някъде далеч в миналото, в Небитието, може би. Днес на Земята царува анхедонията* - тя се е увила като отровен бръшлян около сърцата на хората и не им позволява да дишат на воля. Радващите се на живота... Къде са, защо никой не ги вижда? Крият ли се или просто ги няма? Разбирателството между хората къде е? Защо вместо да общуваме, ние се търпим и понасяме докато ни е изгодно? Какво толкоз не можеш да поделим? Едва ли не за всяко важно нещо пием хапчета: валериан  -  за да се успокоим или заспим, виагра  -  за да се възбудим, аналгин  -  за да не ни боли, синтетични и естествени наркотични вещества  -  за да сме "щастливи"! Станахме зависими от хапчетата, някои хора ги пият с шепи на ден!!! Къде е здравият ни разум?... Къде е хомо сапиенс? Не, не се правя на Диоген  -  опазил ме Бог. Не се и вайкам, просто споделям част от сърцето си с вас. Онази част от сърцето си, която все още не е под властта на отровния бръшлян  - анхедонията. Неумението ни да живеем с удоволствие  -  какво пък толкоз, ще кажат някои. Какво ни плашиш с нещо невидимо, ще кажат други. Да, тя е невидима, но резултатите, последствиата от нея са опустошителни за всеки един, "разболял" се от нея. Аз също съм един от хората, които отлагат Живеенето днес за сметка на утрешния ден. Казвам си: ще живея когато Всичко ми е наред  -  само тогава ще мога пълноценно да се накефя на живота си. Е, да, но, до ден днешен, винаги нещичко в живота ми не е било наред. Защо позволявам на това нещичко да ми проваля деня/живота? Защо него го слагам на пиедистал, а всичко хубаво избутвам в ъгъла на мазето? Защо не правя обратното? Коя е Силата, принуждаваща ме да постъпвам така? Ето, аз знам и осъзнавам, че греша  -  и пак го правя! Защо?...      Явно новата ни житейска философия е заклеймила хедонизма като нещо вредно и остаряло, а на нейно място ни препоръчва и налага като актуална и полезна анхедонията. Безропотното ни страдание и обсебеност от мрачни мисли не ни позволява дори и да се усмихнем - даже когато имаме основателни причини за това! Така де, в живота, от самото съществуване на планетата Земя, винаги са се случвали страшни и плашещи събития. Очевидно така е устроен този свят, в който ние се раждаме и живеем. Но, докато сме живи, нека сами/ лично да направим Избора си какви да бъдем: хедонисти или анхедонисти, независимо от външните обстоятелства сред които всеки един от нас е принуден да живее.     
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
                                       
* Хедонизмът (от гръцки: ἡδονισμός [hēdonismos], от ἡδονή [hēdonē] "удоволствие" + наставка -ισμός [ismos] "изъм") е школа в етиката, според която удоволствието е единствената съществена ценност [1]. Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.

**Анхедония - старогръцка дума, буквално означава "без удоволствие".  В психологията и психиатрията е въведена за първи път от Рибо през 1896 г., който я дефинира като "невъзможност за преживяване на удоволствие".