8.06.2014 г., 11:55  

Хензел и Гретел

677 0 1
1 мин за четене

  Гретел прекопаваше лехата с чушки, когато чу познато изсвирване.  

- Здравей, братко Хензел! Какво стана, успя ли?

- И още как. Излъгах дъртите, че отивам по малка нужда и ги изоставих на една поляна, вдън гори тилилейски. Няма да им видиш повече очите.

  Гретел се засмя щастливо, откъсна една зелена чушка и я подхвърли на брат си:

- Добра работа! За обяд съм сготвила яхния от заек.

Хензел седна и изяде две порции - друго си е, когато делиш храната само с един. Немотията, този най-зъл приятел, им беше предложила коварна сделка: те се отървават от досадните си родители, тя си тръгва и никога повече не се връща. Сделката си струваше – за първи път в живота си беше сит. Ако имаше някакви угризения, то те потънаха под  два пласта заешко месо и лук.

  От този ден нататък животът им потръгна. Хензел си намери работа като заместник-началник смяна във фабрика за кожени облекла, а Гретел стана домакиня. На хората казаха, че родителите им са заминали на гости при далечни роднини и не се знае кога ще се върнат. Общо взето, липсата на беден дървар и жена му и в онези години минаваше незабелязано.

  Един ден в цеха пристигнаха две странни кожи. Ловецът твърдеше, че са от лопатари, които застрелял, докато се биели кой да оплоди кротко пасяща в края на поляната женска.

- Ти мен на тъп ли ме правиш?! – извика ядосано Хензел – това не са животински кожи. Кой лопатар би си татуирал брадва, забита в пън...

  В този момент нещо му просветна. Разгледа внимателно татуировката и я позна. Позна и другата кожа. Виж ти, баща му и майка му се били кой да оплоди кротко пасяща кошута!

  Дъртите наистина бяха изперкали и си го заслужаваха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...