ХИГИЕНА

(Сюжет за епична криминална драма)

Големият злодей Маркос наблюдаваше множеството, скрит в сянката на комина на една висока сграда. Часът беше единайсет без двайсет, датата – седми септември, а човекът, който след малко щеше да бъде убит, си купуваше хот-дог от един денонощен магазин. Не ръмеше.

По лицето на Маркос беше изписана злоба и увереност, че всичко ще бъде сторено така, както бе предварително начертано. Той щеше да скочи от сградата върху главата на жертвата, най-вероятно още веднага щеше да счупи врата му, но за всеки случай в джоба на якето си държеше желязо, с което щеше да промуши плътта и главата. Нямаше да отнеме много време, беше тъмно и оживлението на улицата в края на лятото бе негов съюзник. Щеше да се шмугне из малките улички, нощта ще го прикрие и той ще избяга.

Не му беше за първи път, хладнокръвно и спокойно трябваше да изпълни и тази задача.

В това време убиецът на Маркос изневиделица стреля в него отзад, Маркос се обърна и не успя да види лицето му, ужасна болка го прониза, той залитна и падна от покрива направо върху главата на своята бъдеща жертва.

Планът на мъртвия Маркос все пак сработи, защото вратът на жертвата се счупи от тежестта на трупа, който се стовари върху него, един до друг върху паветета лежаха двама мъртви – и двамата жертви на таен убиец и на план, за който никога никой нямаше да разбере нищо.

Убиецът на Маркос се скри зад един автомобил, паркиран наблизо, и когато полицията и линейката дойдоха, бавно тръгна към място, където щеше да се освободи от оръжието на престъплението.

Какво стана с хот-дога ли? Едно куче го изяде. Нали беше хот-дог.

Планът, за който никога никой нямаше да разбере нищо, предвиждаше Маркос да убие своя убиец и след това да бъде убит от жертвата си. Всичко се обърка и сега творецът на плана трябваше да намери начин да се освободи от убиеца на Маркос, който остана жив противно на плана. Затова, каза си творецът, никога не планирай престъпленията си в детайли. Достатъчно е да има убийства и кръв, другото само си идва на мястото, заключи той, дояждайки хот-дога.

В неосветен парк убиецът на Маркос, скрит и клекнал в едни храсталаци, се освобождаваше от оръжието на престъплението. И понеже освобождването не е лесна работа, а понякога изисква усилие и напън, той неохотно се простреля в окото, докато другото му око използва времето да види, че много кръв запръска навсякъде и причини смърт на човека, който натисна спусъка.

След малко творецът на плана като опитно куче душеше в парка, за да открие гилзи. Даваше ги за вторични суровини, за да пази природата чиста. Това беше и планът му – да очисти колкото се може повече в името на чистотата. Той беше старо обучено куче-хигиенист.