Да се уточним още в началото - това е политически некоректен разказ, ама много. И той започва с това, че си  мисля какво особено нещо е това да ти го начукат. Много е специфично. Оставя ти една особена бразда в душата, и не само.  Да си го кажем, че направо си виждаш какво  е имал предвид народът, когато е пеел, че  върба мъзга пуща.  А колкото мъзга е пущал Юга, надали друг такъв случай помни историята. Чудя се какво ли щеше да стане, ако Линкълн не беше се родил във ферма, не беше бачкал хамалската, имаше малко повече самочувствие, по-малко комплекси и баща му не беше такова копеле.  Но c'est la vie!  Така Америката се сдобива с амбициозен и маниакално депресиран президент, което не е най-лошото, което и се е случило, все пак си избраха Обама, но пък убиха Мартин Лутър Кинг и го смениха с Елвис Пресли дъ Кинг.
  Сега да направим едно лирическо отклонение. Спомняте ли си опаковката на локума с берачката на рози, хайде сега вместо нея си представете една дебела черна негърка с бяла кърпа на главата, която бере памук. Открийте десетте разлики. Сега се пренесете и още малко пò на юг и си представете една плантация от кафе или захарна тръстика. Не мога да разбера защо все селяните, неграта и бедните го отнасят, (което почти винаги е едно и също) а Меделин и Вашингтон си стоят все там.  Сега си спомнете бабите и дядовците си, които нижат или дъвчат тютюн, събират се в кръчмата след тежък ден и играят карти и псуват наред, бистрят политика, спомнете си халаджите  и плитките на прабабите си. Сега сменете белите качулки с червени фесове или петолъчки и всички с песен и под строй по блоковете с домати. Който не слушка - на прасетата - мама ви мръсна на всички от неблагонадеждни семейства.  Сега не чувате ли как ви шумоли кринолинът, косата ви не става ли на букли, май всички се оказахме южняци. Хайде сега огледайте се дали не миете чинии в Ню Орлиънс и бръкнете в джобчето дали няма да изкарате някой Линкълн от там. Дано да имате късмет. Ако не - свиркайте си, само  музиката ни остава. Sweet Home Alabama.