(усещанията на един пътешественик)
Пламъците на огъня се преплитат като извити остриета на ятагани. Кръстосват се и се отблъскват, но продължават с настървение ожесточената си битка. Среброто на месечината наднича от тъмния небосклон. На моменти намята позакъснели облаци, после отхвърля с един единствен жест техните призрачни воали и се оглежда в ленивата река. По въздуха се носи мирис на гнило.
Нил е близо.
В сенките на дърветата силуетът ми е невидим. От скривалището ми огъня прилича на езически олтар, а насядалите около него мъже на жреци. Сякаш всички древни египетски богове се уплътняват пред мен, за да ме потопят в един безвъзвратно отминал свят, забулен от загадки и митове.
В мрака долавям ритмични удари на барабани и шепот на мистериозни заклинания. В миг оживяват тайнствени ритуали и предателски заговори. Едновременно съм участник и наблюдател, жрец и беден човечец избран да умилостиви с кръвта си боговете, верен войн и жалък треперещ от страх предател. Ту съм чуждоземец призв ...