2.11.2010 г., 22:10 ч.

Хванах си златна рибка! 

  Проза » Хумористична
869 0 4
9 мин за четене

Беше чиста случайност! Не, че някой ще ми повярва... Аз просто загребах вода, за да се разхладя в нетърпимата юлска жега и в последния момент видях как нещо трепка и проблясва в шепата ми. Мъничко, златничко, три желания изпълнява, що е то? Златна рибка. 

Не съм я търсила, не съм била подготвена със специалните му там въдици, кукички, кепчета и каквото друго си носят рибарите; риболовът не ми е тръпка, а червей последно пипах във втори клас на опитното поле, за да докажа на момчетата от класа, че не всички момичета пищят като видят червей. Рибката се разпищя, все едно е на опитното поле във втори клас и вижда червей, от което все пак можех и да се засегна, но тогава това сравнение още не ми беше дошло наум. 

И така - тя пищи, а аз мълча като риба, отварям и затварям уста и не зная какво да кажа, за да я успокоя. Вълнувах се, естествено, вие не бихте ли се вълнували - такъв шанс и да ми дойде ей така, от нищото! Толкова много желания имах, че щях да се измъча, докато ги сведа до три, задоволително обобщаващи болните за мен теми - например „пълна промяна на външния вид, стандарта на живот и качеството на връзките ми с другите хора”, или можех да се опитам да я надхитря с тройката „концерт на U2 в родния ми град, круиз по река Нил и трето желание - да имам право на още три желания (последното няколко пъти)”... Щях да се понапъна и да натъкмя желанията, така че да остана доволна от избора си.

Тъкмо се бях отнесла в сладостни блянове, когато ме сепна напевно, тъничко гласче. Осъзнах, че то ми говори от известно време и трябва да се напрегна за да наваксам пропуснатото:

- ... три желания. Сега напълни един найлонов плик с вода и ме занеси у вас.

От липса на найлонови пликове по родните плажове не можем да се оплачем, даже може да се похвалим с асортимент - опаковах си рибката, натъпках хавлията, плажното масло, книжката за четене и очилата в плажната чанта, нахлузих роклята и джапанките и хукнах през пясъка към първия банкомат. Не бях отишла сама на плажа и дори в бързината успях да прочета много въпроси за странното си поведение в очите на приятелките си, но отговорите ми определено биха били още по-странни, затова им ги спестих.

И така, набързо – такси, банкомат, такси, зоомагазин, просторен аквариум с базово оборудване, кутийки с храна за рибки, такси, леко суетене покрай сглобяването на помпата, но под вещите указания на рибката всичко приключи с нейното благополучно настаняване в новия ù дом. Нервно мачкаща празното найлонче, поех дълбоко въздух, за да тествам придобивката и да обявя първото си желание, но тя ме изпревари – много била изтощена от преместването и целия този стрес, имала нужда да възстанови силите си, фръцна се и се мушна в керамичното скривалище, което вещите търговци в зоомагазина бяха успели да ми пробутат.

  На сутринта изчаках Златинка (естествено, че ù дадох име, обичам да давам имена) да се наслади на питателната си закуска. Предстоеше ми ден на вълшебни изненади, бях в прекрасно настроение и исках да спечеля пълното благоразположение на рибката. За мое огромно учудване обаче след като излапа храната си, тя отново се скри и не обърна внимание на тревожните ми почуквания по стъклото. Бързах за работа и на първо време оставих нещата така, но определено ни предстоеше сериозен разговор. Тя явно беше на същото мнение, защото ме посрещна с думите:

- Трябва да поговорим. Не искам да злоупотребявам с гостоприемството ти, но обстановката тук е много потискаща. Усещам как творческата ми енергия се топи и изтича през филтрите на аквариума. Нека направим нещо по въпроса!

Под нещо по въпроса тя имаше предвид няколко неща, които да създадат комфорт на нейното пребиваване в ограниченото пространство на аквариума и дискомфорт в ограниченото финансово уплътняване на портфейла ми, но безценната творческа енергия трябваше да се съхрани за наше общо благо. Постарах се, вложих много от себе си и мисля, че успях да направя рибката си щастлива. Тя плуваше весело и грациозно сред феерия от кислородни мехурчета, златните ù воали флиртуваха с щедрата зеленина на водораслите, толкова беше красиво! Не ми се искаше да развалям момента с представяне на сметката. Моите три желания щяха да се натрапят като бедни роднини сред пищните водни багри под неоновата лампа. А и вече свикнах с усещането всяка вечер да бъде вечерта преди Коледа и подаръците да ме чакат на следващата сутрин. Легнах си, а в съня си бях щастлива и безгрижна като Златинка.

Златинка тук, Златинка там – на сутринта едва я открих, тя не приличаше на себе си – бледа и притихнала. Уплаших се, че е болна, че аз съм виновна – акваристиката е сериозно хоби, иска много теоретична подготовка… Аз наистина си бях купила една дебела книга по темата и се регистрирах в сайт за любители, но времето не ми стигна да натрупам по-задълбочени познания. Какво става с теб, Златинке?, чудех се.

- Самотна съм, изпъшка тя. Видях отражението си в стъклото на аквариума и осъзнах, че няма с кого да споделя цялото това великолепие… Ах, как нямам другар, нямам радост, нямам капчица вдъхновение и творчески импулс!

Ех, Златинке… След всичките ти капризи, това е толкова лесно за удовлетворяване (и евтино) желание! Само след час бях отново у дома с найлоново пликче в ръце, в което в малки панически орбити се суетеше съквартирантът на Златинка. Оказа се, че Аурелио е мъжът на живота ù и следващите дни се въздържах да търся контакт с рибката си, защото виждах, че тя плува в море от любов.

Най-накрая, една неделна сутрин настъпи моментът на истината. В живота ми нещата съвсем не бяха така безметежни, както в рибешкия аквариум и беше крайно време за решителна намеса. Вълнувах се, вие не бихте ли се вълнували – подготвила бях почвата на своето щастие и вече беше време за жътва. Издебнах Златинка по време на закуска, повдигнах с разтреперани ръце стъкления капак и зададох директно въпроса си:

- Какво става с трите желания?

Златинка се доближи до повърхността, усмихна се загадъчно, запърха с ресници и нежно ми прошепна:

- О, ти изпълни перфектно моите три желания, по-щастлива не съм била през живота си, благодаря ти! - после плесна с опашка и се гмурна отново в своята вълшебна приказка.

© Ая Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много сладка идея, харесаха ми и изпълнението и стила.
  • За поуката!!! Златно поздравче
  • Лелееее! Не се бях замислял по въпроса! То и Златна рибка да не ти влиза в къщата. По-разочарован бях само тогава, когато разбрах, че няма Дядо Мраз...
    ТИ УБИ ВСИЧКО ДЕТСКО В МЕН!!!
Предложения
: ??:??