КЪМ РУБРИКАТА „РАЗМИСЛИ ВЪРХУ НЯКОИ БИБЛЕЙСКИ СТИХОВЕ С ПРЕНОСЕН СМИСЪЛ”

„Хвърли хляба си по водата и ще го намериш не след много време”   Еклисиаст 11:1

Сентенцията  не е лесна за разбиране от  първи прочит.  Ако я приемем в конкретното й значение, не можем да се съгласим.  Защо да си хвърляме хляба по водата и как ще го намерим, след като, естествено, водата ще го отнесе незнайно къде или рибите ще го изядат? Водата, както и вятърът се възприемат като нещо несигурно, временно, нетрайно. Звукосъчетанието „по вода” асоциираме с течаща вода - река, море, даже и езеро . Изглежда безсмислено да очакваме да намерим  нещо  хвърлено в течаща вода.  Все едно да го хвърлим на вятъра. Няма логика.

Значи, тук трябва да търсим някакъв  скрит, преносен смисъл.  А именно  - „хлябът”  като  ценност  или  добро дело.

В това отношение още в Стария Завет се казва: ”сиромасите никога няма да липсват от земята ти; затова ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си.” Второзаконие. 15:11.  

В Новия Завет това изискване се потвърждава:  „Да не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем и тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра” Галатяни 6:9,19.

Защо е необходимо това? Бог вижда недостойното поведение на хората към бедните и иска  ние да участваме в облекчаването им: „Всичките братя на сиромаха го мразят,  колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма” Притчи 19:7. Е, как да не се застъпи? Божието милостиво и  справедливо сърце не може да търпи такова отношение.  

И в такъв смисъл стигаме до заключението че, да хвърлиш хляба си по водата значи:  ”да разделяш хляба си с гладния, и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш…” Исая. 58:7.

Да се прави добро не значи само посредством „Българската Коледа”. Всяка благотворителност, всяко добро дело, не   винаги  е свързано с финансови и материални средства. Понякога е достатъчно само търпение, за да чуеш проблема, да се помолите заедно, да кажеш утешителна дума или телефонен разговор, да появиш внимание , да дадеш  добър съвет.

Да правиш добро не значи да помагаш само на тежко болни и крайно нуждаещи се. Поговори  с човека до теб,  със замисления,  с онзи, с мрачния  и измъчен поглед, със самотния, със сирачето и вдовицата. Виж нуждата им и ако можеш, направи нещо.

Онези, които искат да помагат  целенасочено и редовно могат да се включат в съответно сдружение. Важното е да се откликва своевременно на конкретна нужда. За много трудни и сериозни ангажименти за помощ (като с наркозависими, бездомни и др п.)  освен желание и предварителна молитва, е необходимо да се придобият специфични знания, както и ползване на опита на организации с подобна насоченост.

А как ще намерим „хляба си не след много време”? Бог е Този, който вижда нашите дела, нашето състрадателно сърце и казва: „ Който показва милост към сиромаха заема Господу  и Той ще му въздаде за благодеянието му” Притчи.19:17.  Бог няма да остави нашите усилия незачетени „Бог не забравя вашето дело и любовта към Неговото име” Евреи 6:10.

В този смисъл и Христос говори на учениците Си: „ който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си” Матей 10:42.

И тогава онова добро, което ти правиш като бумеранг се връща и на тебе: „Благотворната душа ще бъде наситена  и който пои, сам ще бъде напоен”. Притчи. 11:25.

Така”хлябът, който сме пуснали по водата ще го намерим не след много дни” – Бог ще ни го върне. „Непременно да му дадеш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти начинания”. Второзаконие. 15:10.        

Затова, когато давате, не се безпокойте. Защото  „Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело”  2 Коринтяни. 9:8.