И аз като теб ( Из "Откровено за лудостта")
***
И аз като теб претърсвам съмнителните прозрения на цивилизацията и се опитвам да съзра смислеността на случващото се ТОЧНО В ТОЗИ МИГ... После пирувам с боговете и плюя на очакванията ти, за да те възродя в капките на стичащата се горест от изчезналата ти представа за истинност.
И аз като теб бродя из калните проблясъци на погубващите очертания на желанията... После бърша тривиално потта ти и я попивам с трънено бездушие, за да погубя и последното ти желание за болезнена пристрастеност.
И аз като теб жадувам сладката болка от очакваната близост на плътта със самозгубил се... После блудствам с тихата съкровеност на съня ти и изопачавам виденията на духа ти, за да излекувам собствената си жажда за съвкупление.
И аз като теб се заплесвам по странните израстъци на генетичната проява на волята за живот и се опитвам да обгърна с благоразположението си всяка необозримо врязала се в пространството твар... После я душА в собственото й желание за живот и я притискам до усещането на изпепеляващото ти чувство за тленост, за да възродя инстинкта ти за неприкосновеност.
И аз като теб се вричам в слабостите на околните и отричам да имам такива... После броя издъхналите мечти и редя историята на провалите ти, за да изтрия и последния повик за борба в съзнанието ти.
И аз като теб благославям живота... после рисувам бръчки по насълзените ти очи и приспивам преходността ти с безутробна продуктивност - раждам ти синове, в които всеки момент да съзираш изгубената си младост.
... и ти, като мен се оставяш на отминаващите причини и потулваш следствието... за да си вярвам до болка... че зависиш от мен!
20.07.08
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
