И аз съм една...

Добре, че са ми приятелките, иначе ще изпуша тотално. Трите гледаме да се виждаме поне по веднъж седмично, иначе депресията ни е в къпра вързана. Нали всеки си мисли, че неговите проблеми са най-гадните. И си оплювахме мъжете, нали те за всичко са ни виновни. И понеже се караме чий мъж е най-гаден, си определяме дни, в които всеки от тях получава по един „Оскар" за най-гаден мъж на седмицата. Миналата беше моя, другата е ред на Надиния мъж, Мира ще почака. Обаче понякога изчерпваме темата и се случва, но много рядко, да ги похвалим. Тогава, вместо да говорим само за тях, започваме нова тема.

• - Ако знаете майка ми колко е ужасна!
• - Ти да видиш мойта колко е досадна!
• - Вие не знаете, че мойта е направо вампир.

И пак започваме да се караме на коя майката е най-ужасна досадница и гаднярка. И пак си определяме кога коя ще вземе „Оскар".

Сигурно никой друг не прави като нас и няма да ме разберете. Аз лично съм й крещяла на мойта, даже веднъж й затворих телефона, представяте ли си. Но аз съм добра, тя ме ядоса.

Между другото, наистина е така. С татко се разбирахме само с поглед, а на майка трябва по сто пъти да й обяснявам да не казва на мъжа ми, че съм си купила нови ботуши, защото съм му казала, че са ми от миналата година. И тя точно като нарочно ще го попита:

• - Харесаха ли ти новите ботушки на дочечка?

Добре, че не мога да убивам с поглед, направо няма да излизам от затвора, що трупове щеше да има.

• - Защо, бе майко, нали те помолих?
• - А ти защо го лъжеш, той нещо да ти е казал ?

А защо ли наистина лъжа? И защо викам по жената? И как така все тя е гадна, а аз добра, та даже много? И се сетих, че за да не съм разведена, за добро или за лошо, е виновна само мама.

Аз съм разглезено дете. Най-малката внучка в рода на тате и единственото момиче в рода на мама. Всички ме обожаваха и ми угаждаха. Щом кажех А веднага ми се изреждаше цялата азбука. И като се омъжих, мъжът ми понякога не се съгласяваше с мен, а това ме изнервяше и аз си събирах багажа и се прибирах при мама и тате. Татко винаги ми казваше:

• - Искам да знаеш, че тази врата за теб е винаги отворена, където и да се намираш, каквото и да ти се случи, имаш ли нужда от подслон или добра дума, тук те чакаме с любов. Това е твоят бащин дом.

А майка:

- Да се прибираш при мъжа ти, тук работа нямаш. Той изгони ли те? Не! С твоя ужасен характер до никъде няма да стигнеш. А тея деца, без баща ли да растат? А хората какво ще кажат?

- Тя не живее за това какво ще кажат хората. Не ти ли е хубаво с него, прибирай си се у дома.

- Какво иска тя! Знаеш ли какви мъже има? А тя недоволна. Мъжът й е златен, тя е разглезена.

И аз си взимах багажа и се прибирах разплакана от гадната си майка. Или оставах и чаках мъжът ми да дойде да си ме прибере и исках това по-бързо да стане. А той ме прибираше с думите:

- Теб някой да те е гонил?

Ето пример за това, че родителите правят най-доброто за децата си. Татко винаги беше на моя страна, а майка - не. И двамата ме обичат и искат най-доброто за мен, а то е някъде и аз не знам къде. И се подсещам, че на нас все някой трябва да ни е виновен, но само не ние. И си спомням, че когато се събирахме в нашите, обичах да пускам една руска плоча и на татко му ставаше много приятно, че го поздравявам именно с тази песен.

Сега не си позволявам да викам по мама, а искам по-дълго да се чувствам дете.

Родительский дом

Где бъ небъли мъ но по прежнему
Неизменно уверенъ в том
Что нас примет с любовью и нежностью
Наша пристань - родительский дом.

Родительский дом - начало начал
И в жизни моей нодежнъй причал
Родительский дом пускай много лет
Горит в твоих окнах добръй свет.

И пускай наше детство не кончилось
Хоть мъ взрослъми стали людьми
Потому что родителям хочется
чтобъ мъ оставались детьми.

Поклонись до земли своей матери
И отцу до земли поклонись
Мъ с тобою в долгу неоплаченом
свято помним об етом всю жизнь.

Бащин дом

                                                   
Където и да се намираме
Трябва да сме уверени в това
Че нас ще ни приеме с любов и нежност
Нашето пристанище - бащиният дом.

Бащиният дом е начало на всяко начало
И в нашия живот надеждно пристанище
Бащин дом нека още дълги години
Гори в твоите прозорци добра светлина.

И нека нашето детство да не е свършило
Въпреки че вече сме възрастни хора,
защото на родителите ни се иска
ние дълго да си останем деца.

Поклони се до земи на своята майка
И на татко си до земята се поклони.
Ние с тебе винаги ще сме им длъжници
И свято трябва да помним това цял живот.