И аз съм една...
Добре, че са ми приятелките, иначе ще изпуша тотално. Трите гледаме да се виждаме поне по веднъж седмично, иначе депресията ни е в къпра вързана. Нали всеки си мисли, че неговите проблеми са най-гадните. И си оплювахме мъжете, нали те за всичко са ни виновни. И понеже се караме чий мъж е най-гаден, си определяме дни, в които всеки от тях получава по един „Оскар" за най-гаден мъж на седмицата. Миналата беше моя, другата е ред на Надиния мъж, Мира ще почака. Обаче понякога изчерпваме темата и се случва, но много рядко, да ги похвалим. Тогава, вместо да говорим само за тях, започваме нова тема.
- - Ако знаете майка ми колко е ужасна!
- - Ти да видиш мойта колко е досадна!
- - Вие не знаете, че мойта е направо вампир.
И пак започваме да се караме на коя майката е най-ужасна досадница и гаднярка. И пак си определяме кога коя ще вземе „Оскар".
Сигурно никой друг не прави като нас и няма да ме разберете. Аз лично съм й крещяла на мойта, даже веднъж й затворих телефона, представяте ли си. Но аз съм добра, тя ме ядоса.
Между другото, наистина е така. С татко се разбирахме само с поглед, а на майка трябва по сто пъти да й обяснявам да не казва на мъжа ми, че съм си купила нови ботуши, защото съм му казала, че са ми от миналата година. И тя точно като нарочно ще го попита:
- - Харесаха ли ти новите ботушки на дочечка?
Добре, че не мога да убивам с поглед, направо няма да излизам от затвора, що трупове щеше да има.
- - Защо, бе майко, нали те помолих?
- - А ти защо го лъжеш, той нещо да ти е казал ?
А защо ли наистина лъжа? И защо викам по жената? И как така все тя е гадна, а аз добра, та даже много? И се сетих, че за да не съм разведена, за добро или за лошо, е виновна само мама.
Аз съм разглезено дете. Най-малката внучка в рода на тате и единственото момиче в рода на мама. Всички ме обожаваха и ми угаждаха. Щом кажех А веднага ми се изреждаше цялата азбука. И като се омъжих, мъжът ми понякога не се съгласяваше с мен, а това ме изнервяше и аз си събирах багажа и се прибирах при мама и тате. Татко винаги ми казваше:
- - Искам да знаеш, че тази врата за теб е винаги отворена, където и да се намираш, каквото и да ти се случи, имаш ли нужда от подслон или добра дума, тук те чакаме с любов. Това е твоят бащин дом.
А майка:
- Да се прибираш при мъжа ти, тук работа нямаш. Той изгони ли те? Не! С твоя ужасен характер до никъде няма да стигнеш. А тея деца, без баща ли да растат? А хората какво ще кажат?
- Тя не живее за това какво ще кажат хората. Не ти ли е хубаво с него, прибирай си се у дома.
- Какво иска тя! Знаеш ли какви мъже има? А тя недоволна. Мъжът й е златен, тя е разглезена.
И аз си взимах багажа и се прибирах разплакана от гадната си майка. Или оставах и чаках мъжът ми да дойде да си ме прибере и исках това по-бързо да стане. А той ме прибираше с думите:
- Теб някой да те е гонил?
Ето пример за това, че родителите правят най-доброто за децата си. Татко винаги беше на моя страна, а майка - не. И двамата ме обичат и искат най-доброто за мен, а то е някъде и аз не знам къде. И се подсещам, че на нас все някой трябва да ни е виновен, но само не ние. И си спомням, че когато се събирахме в нашите, обичах да пускам една руска плоча и на татко му ставаше много приятно, че го поздравявам именно с тази песен.
Сега не си позволявам да викам по мама, а искам по-дълго да се чувствам дете.
Родительский дом
Где бъ небъли мъ но по прежнему
Неизменно уверенъ в том
Что нас примет с любовью и нежностью
Наша пристань - родительский дом.
Родительский дом - начало начал
И в жизни моей нодежнъй причал
Родительский дом пускай много лет
Горит в твоих окнах добръй свет.
И пускай наше детство не кончилось
Хоть мъ взрослъми стали людьми
Потому что родителям хочется
чтобъ мъ оставались детьми.
Поклонись до земли своей матери
И отцу до земли поклонись
Мъ с тобою в долгу неоплаченом
свято помним об етом всю жизнь.
Бащин дом
Където и да се намираме
Трябва да сме уверени в това
Че нас ще ни приеме с любов и нежност
Нашето пристанище - бащиният дом.
Бащиният дом е начало на всяко начало
И в нашия живот надеждно пристанище
Бащин дом нека още дълги години
Гори в твоите прозорци добра светлина.
И нека нашето детство да не е свършило
Въпреки че вече сме възрастни хора,
защото на родителите ни се иска
ние дълго да си останем деца.
Поклони се до земи на своята майка
И на татко си до земята се поклони.
Ние с тебе винаги ще сме им длъжници
И свято трябва да помним това цял живот.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
Преживявам написаното от теб, Светле!
Да ценим родителите си така, както ние искаме да бъдем ценени!
Всичко е за добро!
Прегръдки и от мен! -
Прегръдка и от мен, Стами!!!
-
Поздравявам те Светле за хубавия разказ който си написала!!!Поклон за нашите мили и добри родители!!!Прегръщам те ,миличка!!!
-
И мама бая мърморка. Но си има значение възпитанието! Напоследък много ме слушка. Аз съм копие на татко и по външен вид и по характер, затова често с мамето кръстосвахме шпагите. Но сега я научих да не ми отговаря и всичко ни е наред. Само дето ми е малко глезенка, но нали си е моя я търпя. Да ми е жива и здрава, нали ми е дружка. Да са ни живи и здрави родителите!!! Каквито и да са, благодарение на тях сме на този свят!!!
-
Светле, така е миличка! Бащиният дом е винаги отворен за нас!
Нищо, че понякога мърморят Моя баща ми вика: " Ти си си го избирала, сега ще си живееш с него, аз като ти казвах навремето,че по-добър няма от мен, ти не ме послуша" или "Той е много добро момче, ако нещо стане ще е само по твоя вина"
Поклон пред нашите родители! А теб те прегръщам! -
Белоснежке, идва момент, в който дори им се отблагодаряваме. Понякога сме капризни като малки деца, друг път нямаме време за тях, но те ни разбират и всичко ни прощават и знаят, че ги обичаме. Усещат го със сърцата си. Сигурна съм вече. Ти на мене повече Адамов!!! Зина, така хубаво започна, защо спря?! Добре, че не си до мен, друга песен ще запееш. Аз като си отворя устата, не може да ми вземеш думата. Така, че наистина е по-добре да пиша.
-
Благодаря ти, Светленце!!! Дейзи, благодаря за твоето послание!!! Криси, а на теб благодаря за комплимента!!! И аз ти пращам много целувки, Вилдан!!! Таня, и аз се радвам, че те познавам!!!Възхищавам ти се!!! Вече бях чела Мопасан, но това е дълга история, Ангар. Просто исках по-често да ми казват, че ме обичат. Чак после разбрах, че май е по-добре да ти го показват без много думи. Но и до днес бягам до мама, нали ми е на пет минути път. Преспя една нощ и на другата...разкош!!! Танче, мъжете мечтаят да имат синове, но боготворят дъщерите си. Трябва да ви разкажа за татковците около мен.
-
липсваш мииииииииииииииииииииии така се изгуби ....
обожавам да те чета и препрочитам -
Родителска обич и загриженост... дали винаги я разбираме!?
Поздрави, Светле! Целувки! -
момичето на тати...
-
"Това ме изнервяше и аз си събирах багажа и се прибирах при мама и тате."
Явно не си постъпвала много правилно, но защото не си била чела още разказчетата на Светланал!
Разкош! -
Първо се посмях,а после се разплаках!
Невероятна си Светле в умението си да внушаваш емоции!
Толкаво съм щастлива,че те познавам,та дори и задочно!
Прегръщам те! -
Целувки и от мен!
-
Прекрасен урок по синовна признателност, Светле, страхотна майсторка си на разказа!!!
-
Пенко, мило момче, ще я прегърна, благодаря ти!!! И не трябва да наричаме вампири по-мили хора от истинските ВАМПИРИ.
-
Светле, мила!
Разби ме... Ето това се нарича ОТКРОВЕНИЕ. Златна майчица имаш. Не като Моят Любим Домашен Вампир. Прегърни я от мен! -
Деси, тук си станахме почти роднини. Пристрастили сме се яко и не можем без атмосферата, която цари с сайта ни. "щастливи в своя малък свят" - Нека има повече такива малки светове, Мариолче!!! Дано, Етчи, дано!!! Благодаря ти! Дарче, слънчице, прегръщам те нежно!!! Нинче, аз се уча и от вас!!! Трябва да го знаете! Много ценни хора сте!!! Джейни, и аз те обичам, защото си прекрасен човек!!!
-
И ти си една прекрасна майка, дъщеря и съпруга!
"Сега не си позволявам да викам по мама, а искам по-дълго да се чувствам дете."!!!
Затова те обичам!
-
Прекрасна си !
Невроятна майка и дъщеря !
Уча се от твоята мъдрост ! -
Не за първи път ще кажа че майка ти е за награда, пък била тя и Оскар (за главна родителска роля).
Дано обичаме и дано оценяваме това което сме получили.
Дано обичаме и дано възпитаваме така че, да бъдем обичани и оценени (ако не с получаване на Оскар, то поне да сме с номинация).
Поздрав и усмивка за теб. -
Да, права си и аз не ги спирам, малкия следва
при баба си в Русе, все едно, че е бил при нас
и затова исках да подчертая, че с твойте разкази
просто оценяваме, че сме щастливи, в своя малък свят
и ти благодаря и за мама същото отношение, цял
живот няма да ми стигне да й се отплатя!!!! -
Ох..., не знам какво да кажа...!!!
Пристрастена съм към теб и твоите разкази! Винаги има поука, а това много ми допада! -
Май никой не е подготвен Мариолче, а трябва. Голямия ми син почти обиколи света, докато беше ученик и аз вместо да се радвам, треперех докато не се прибереше. А не е редно, децата си имат техен живот, просто ние трябва по-безболезнено да понасяме отсъствието им от дома. Нали заради тях живеем, трябва да уважаваме техните желания и да не ги спираме. Малко е сложно, но...без изпитания не може.
-
Боже миличка, ако знаеш колко си
приличаме, а за бащиния дом ме разплака,
защото децата ни не са излизали задълго закъдето
и да било.Постоянно са пред очите ни и като учеха
пътуваха, май не съм подготвена за отсъствуване...
Прегръдки за теб и творбата!!! -
Нели, за тебе няма, защото тея са само за гадните Маги, не искаш, миличка да те разплача. Просто ми се искаше да кажа на всички: Не викайте по тези, които са ви отгледали!!! И по стотинка да им дава за всяка безсънна нощ посветена на нас, паричките няма да ни стигнат.
Защо ли толкова ви обичам всички?! -
И свято помним...Поплаках си, Светле.Затова те обичам,много ме развълнува.
-
Гледам- тук и Оскари се раздават?!
Светле, чудесна си! Поздравления!!! -
Ивановная, уча се от Вас!!! Върнах си го тъпкано. ХА, ХА, ХА, така ти се пада!!!
Леле Ице, ти ме разкри!!! Ами сега? Да ама аз имам освен слабо място и едно, не даже две силни места. Шиш ти гониш!!! -
Аз се чудих досега къде ти било най-слабото място, а то...
Ех, глезанке
Поздравления, сърничке!!! -
Аз ти благодаря, че те познавам Петинка!!! А тоя твоя "наръчник" колко е шашав, само ако знаеш! Миличкото ми мъжленце, милата ми майчица и горкичките ми дечица как ли ме издържат, само те си знаят? Страшно много ги обичам, но им качвам от време на време адреналина. Чисто и просто, за да изглеждат добре им поддържам тонуса. Прегръщам те!!! Иванова, искате да кажете, че не ме разбирате?! Тоест вие сте перфектна във всяко едно отношение?! Знаех си аз!!!
-
Светланчик, какво да кажа сега, а?
Права си, много си права!
И съзнавам, че всичко, което са правили за нас и правим ние като родители, винаги е за добро!
Друг е въпроса до колко се разбираме с тях и с нашите деца!
Ти си наръчникът ми за справяне с житейските ситуации!
Благодаря, че те познавам и че те имам!
Прегръщам те, мила!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Колко си права, Анета!!!