Късна вечер. Децата и жената бяха извън града, на гости при родителите ѝ. Хапнах у нас, напълних тумбака с храна. Скучно ми стана. Пуснах си малко Пинк Флойд, от времето на Сид Барет, една песен, в която Сид припява ” И какво точно е сън и какво е шега.” Жена ми си пада по Пинк Флойд. После излязах от къщата.
Поскитах пийнал по самотните улици на града. Пусти улици. Нямаше жив човек навън. Само коли прехвърчаха, раздиряйки нощта с ярки светлини. Пак ми стана самотно. Чудех се къде да хлътна, за малко компания. Стана ми и студено, не бях облечен достатъчно добре за зимната вечер. Преминах покрай някакъв бар, не бях идвал отскоро в този край на града, не го бях виждал този бар. Червени фенери, червена фасада, малко мязаше на публичен дом. Публичните домове тук са незаконни. От любопитство влязох вътре.
Сума ти хора се бяха събрали вътре, насядали на столове покрай сцена, подиум някакъв, издигнат в средата на помещението. Банда свиреше джаз, всъщност не разбирам много от джаз, но на таков ...