Едни го мразеха, а други обожаваха. Наричаха го „Изгоненият белетрист“ не защото не продължаваше да твори, а защото текстовете му предизвикваха смут и дълги дискусии, чиито въпроси всеки умишлено избягваше. Често писателите се нападаха в коментарното му поле. Разменяха си силни думи. Повечето недоумяваха как го постига. Той просто отваряше тема, а след това не се намесваше. Хората се чудеха наистина ли подкрепяше позицията, която така умело представяше в историите си. Защитаваше я толкова убедително. Истината бе, че отдавна нямаше нищо общо с литературата. Не вкарваше дори най-малкия детайл за себе си в измислените си герои.
Имаше афинитет към трудните и реални картини. Картините, които отблъскват, тровят душата и я затварят в капана на лошото предчувствие и усещането за безизходица. Разхождаше се от едната в другата крайност. Приземяваше жените. Наричаше ги с груби и мръсни епитети. В следващия момент хулеше и наказваше със справедливост онези лоши образи, дръзнали да посегнат на крас ...