И след това
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и шофьорите им си разменят благословии за близки роднини, а аз вече съм на отсрещния тротоар.
Въздъхвам, доволен от себе си. Да си на четирийсет и нещо все още си е предимство. Както казва вехтият, еротичен виц сега „и знаеш, и можеш”. Вярно, белите коси са повече от черните и излишните кила понатежават. Но все още газиш земята под себе си, а не се привеждаш към нея. Мисля си, че възрастта прилича на тоя залез, дето се показва сред редиците от високи кооперации и тухлени блокове. Знаеш, че бързо ще отмине, ама е красив и слънцето още залива с топлина.
Внезапно чувствам как хладна вълна ме обгръща. Заради непослушните деца! Завършиха училище, поискаха самостоятелност. Решиха, някак неочаквано, ...