9 мин за четене
И след това
- 1 -
За да пресека булеварда с жълтите павета, трябва да съм максимално концентриран. Не е достатъчно светофарът да свети в зелено. Затова се шмугвам пъргаво и ловко лавирам сред навалицата и колоната с автомобили. Хората намусено мърморят или ругаят гласно, колите надуват клаксоните и шофьорите им си разменят благословии за близки роднини, а аз вече съм на отсрещния тротоар.
Въздъхвам, доволен от себе си. Да си на четирийсет и нещо все още си е предимство. Както казва вехтият, еротичен виц сега „и знаеш, и можеш”. Вярно, белите коси са повече от черните и излишните кила понатежават. Но все още газиш земята под себе си, а не се привеждаш към нея. Мисля си, че възрастта прилича на тоя залез, дето се показва сред редиците от високи кооперации и тухлени блокове. Знаеш, че бързо ще отмине, ама е красив и слънцето още залива с топлина.
Внезапно чувствам как хладна вълна ме обгръща. Заради непослушните деца! Завършиха училище, поискаха самостоятелност. Решиха, някак неочаквано, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация