И всред смеха сърцето си има болката... I част
Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взрях в измъченото лице на мама. Нещо я тревожеше. Дали не бе от скорошното раждане... Погледнах към люлката на сестричка ми Хана и някак в себе си се успокоих. Мама само ме погали по главата и с болка изрече:
- Не се страхувай, Давид. Къщата на нечестивите ще се събори, но шатърът на праведните ще благоденства един ден.
За какво благоденствие ми говореше мама? Дали не бълнуваше? Из цяла Полша вилнееха SS части със специално назначение, които грабеха имотите ни, опожаряваха молитвените ни домове, играеха си на гоненица с живота ни. Бяхме попаднали в мъртвешкия свят на крайностите на „тотен копферите” *. Мама свали от врата си сребърната звезда и я пъхна в джоба на жилетката ми.
- Защо ми я даваш, мамо? - попитах с неразбиране.
- За да пази теб и сестра ти, синко. За да ме запомниш...
Посегнах към мамината буза, за да изтрия с ръка блесналата сълза. Прегърнах я и в себе си усетих, че това е последната майчина прегръдка. Мама трепереше. Беше все още неукрепнала съвсем.
- Мамо, аз ще те помня със сърцето си!
Побягнахме... Онзи път, по който поехме би изглеждал правилен за всяко човешко същество, дори и краят му да приключваше със смъртта... Родителите ми вървяха напред, а аз изоставах, защото Хана бе поверена на слабите ми момчешки ръчички. Придържах я здраво до гърдите си, сякаш бе малкото ми съкровище. Извадих от джоба си мамината звезда и докато се опитвах да я сложа на вратлето на Хана, изгубих от поглед мама и татко. Озовах се сред огромна тълпа от хора. И те като нас бягаха,но не знаеха,че нямаше спасение. Опитах се да извикам родителите си, но свирката на товарния влак заглуши вика ми.
- Ще ви запомня със сърцето си... - с болка успях да изкрещя.
А това е последното, което си спомням, след като някой ме блъсна грубо. Паднах... Усетих само студенината на плочите... Хана я нямаше. Някой ми бе отнел свидно пазеното до сърцето ми съкровище.
- Хана, Хана-а-а-а! -виках безпомощно аз.
Бях останал сам, насред онзи път, който поемаха всички евреи тогава... Правилният път към избавление... Бяха рухнали всички мостове, които ме привързваха към живота. Едва 13-годишен, аз трябваше да се боря сам с живота, с насилието, с жестокостта, със смъртта... Полша гореше с лумналия в крематориумите пожар от души, а отровните изпарения на газовите камери душаха човешките мечти...
PS: *- от “Toten kopf ”- Мъртвешка глава
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Може би съм била там някога, ясно в един мой сън виждах как млада жена с дете на ръце върви по един полуосветен коридор, блъскана в гърба с приклад от войници. Беше еврейка - бях аз...Определиха кои ще разстрелят...Колкото и налудничаво да звучи,тогава бях на 14 години, тогава не съм се занимавала подробно с история, за да мога да го скалъпя
-
Не мога да спра да те чета!
Написала си го сякаш си била там...
Господи от къде черпиш такова вдъхновение?! -
Прегръдка и на двама ви!
-
Oстанах без думи...
-
Благодаря ти ,мила Вилдан!
-
Много е силно, Петя!
-
Поздравче и за теб Владимир!
-
Жестоко! Поздрави!
-
Прегръдка,Маргарита
-
И вчера те четох,днес пак...
Не мога да събера думи... -
Благодаря ви и аз До Слави - пиша за неща,които малко или много засягат цялото човечество и са част от миналото на човешкия род...Нека няма подобни ексцесии в бъдещето...
-
Хубава работа, очаквам продължението!
Докато четях това в глават ми изнина един въпрос: "Какво е подтикнало това момиче да напише точно тези неща?" -
Прекрасно е!Благодаря ти за усещането!
-
Благодаря ти,vihren
-
Необикновенна зрялост за едно 22 годишно момиче!
-
Нечовешко и аморално престъпление спрямо човешкия свят...
-
много болка изпитах...много тъга...
още се чудя...как може човешко същество да измисли...газова камера...
геноцид за себеподобни...нечовешко е...за жалост... -
Светът е изтъкан от страдание за жалост
Благодаря ти The_Crimson_King и ти си добър разказвач... -
Радвам се, че разказът ще поеме в друга посока, защото "Списъкът на Шиндлер" и "Животът е прекрасен" вече съм ги гледал.
Иначе гадни работи са се случвали винаги и ще продължават да се случват. Всъщност дори днес се случват неща, които бъдещите хора вероятно ще осъдят.
azura_luna, разказваш невероятно! "Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха." Браво! -
Време,с най-жестокото и безсмислено задушаване на човешкия живот...
-
Едни от най - жестоките, покварени години в историята на човека...Силен разказ!!!Чакам продължението!
-
Ще го и имате продължението,но то ще въде малко в по-друга насокат.е какво става с човешкия живот след тежко изживян катаклизъм...
-
Скоро гледах документален филм за точно тези години. Ужасно е, че това е ставало и за някои е било нещо нормално. Дано не се случи никога пак.
Поздравления, Петя и очаквам продължението!!! -
Добро и силно начало. Чакам с нетърпение да прочета и следващите части. Човешкото се проверява в най-тежките моменти от живота на хората и нациите. Поздрави!
-
В този разказ описваш едни от най-бездуховните години от човешката история. Многобройни човешки мечти са стъпкани и задушени в тях по един необикновено жесток начин! Не трябва никога да забравяме уроците на историята!
Поздравявам те за избраната тема и за хубавия разказ, Петя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
