...и звездите губят пламъка си
946
0
0
Когато звездите губят пламъка си и се понасят в съня на вечния мрак, когато цветята губят аромата си и когато вятърът престане да дарява тревата с нежните си ласки, заспивайки някъде из клоните на плачещата върба... тогава поетът не губи вълшебните си думи, художникът продължава да рисува картини, изпълнени с живот, а композиторът продължава да твори сонатата на живота... Защото дори във най-тъмния и мрачен момент, в човешката душа се крие един друг свят - свят на звездите, цветята, вятъра и мечтите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
