17.
Задачата, която си поставяхме, беше лесна за формулиране, трудна за проследяване, възможна за изпълнение...
Облитане на Земята и създаване на мнение за състоянието й...
Ни повече, ни по-малко...
А полетът беше 36 часа... Маршрутът беше определен – директно по паралела. Без отклонения. За тях щяхме да мислим после...
Сега целите бяхме във внимание. Седяхме няколко човека в командния пункт. Както казах – аз и младият Гатлинг в креслата пред пулта, зад нас на преносими столове бяха Майер, Пенлоу и хората им...
На екрана се виждаше земята над нас. Само земята. Нито селища, нито дървета, нито дори трева...
Прах и пепел...
Помъчих се да различа детайли. Бих бил доволен да видя мъртви или поне останки на някакви същества. Не се забелязваха...
Изглежда някъде наблизо имаше поражения, та ракетата минаваше над сива пустош...
Дори огньове не бушуваха...
Картина, много далеч от показваното във фантастичните филми... ...