27.09.2023 г., 14:45

Игра на карти

819 0 2
2 мин за четене

На карти дружина сговорна играе и пие шампанско от радост.

Във въздуха мирише на дим от пури и се носи напевен кикот.

Дружината е сплотена, от години традиция има на карти да се събира.

Коняк се разлива в кристални чаши и стилно изглеждат всички.

От „висше“ общество са, от сой.

Всички са се пременили като за парад.

Живее тая дружинка в свой затворен свят и не допуска кой да е да припари на тоя „стилен“ парад.

  •    

Ала, по някое време токът изгасва и настава смут.

Чува се странен шум и по тялото плъзва студ.

От съседната стая наднича образ страховит и гледа дружинката с поглед мразовит.

Очите са фосворни и свирепи, заплашителни.

Картите, дето за игра и финес служеха се разпиляха.

Плъзнаха по всички краища на стаята.

Втурнаха се обезпокоени да търсят свещ, че токът още угасен си стои и в тая тъмница фосворният поглед ги следи.

В стаята им се яви образ от картите познат, който искаше да ги направи на пух и прах.

Отведнъж лампите засветиха като прожектори, за да озарят образа дошъл в тоя палат като неканен гост.

-Добър вечер! – рече Дама Пика, а във въздуха паника, страх, ужас, викове се размиха.

„О, сън ли е това!?“ – питаха се наум всички от дружината.

А Дама Пика вече рисуваше по една, донесена от нея, черна дъска. С тебешир чертаеше живота на дружината.

Рисуваше им всички минали и настоящи грехове. Предупреди, че възмездие в бъдеще ги зове!

Дама Пика – образ жив, от картите, от легендите, от къде ли не оживял – образ страшен, справедлив и цял.

Тази страшна Дама им припомни, че лъгали са, че ограбвали са, че убивали са, че в грехове са се къпали, че с чуждата болка са се кичили, че време е настъпило за разплата.

Играта им на карти скоро ще свърши окончателно.

Дружинката ще получи своя суров урок назидателно.

-Справедливостта дебне назидателно, настанало е време за дело съзидателно! – рече Дама Пика и изтри нарисуваните тегоби на черната дъска, като подаде тебешира на тая смутена дружина. Да види Дамата поука тая дружина дали си взе. Ще се полага ли изпит поправителен успешен, или всеки човек от тая дружина ще остане все така грешен….

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...