ХХІ
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като гръм. Марин Толев предател! Това беше извън всякаква логика.
Трябваха му няколко минути, за да се възстанови от шока. Той погледна събеседника си и с притихнала надежда в гласа попита:
- Сигурен ли сте?
Дълбоко в себе си Зарев знаеше, че мъжът срещу него е повече от сигурен, но продължаваше да се надява това да е просто някакво недоразумение. Тази надежда изчезна в мига, в който Борев извади от чантата си класьор с документи. Той го постави на масата и зачака.
Нямаше нужда от думи. Нямаше нужда от гласно потвърждение. Съдържанието на папката беше повече от красноречиво.
С трепереща ръка Зарев пое документите и започна да разлиства страниците обясняващи причините, начина и резултата от една ...