IvanStefanov (Иван Стефанов)
148 0
16.10.2014 г., 22:00 ч.

Иконостас 

  Проза » Разкази
579 0 3
1 мин за четене

ИКОНОСТАС

 

Стена от сграда!

Между две улици.

Стръмно е, та покрай стената има стълбище.

Пред нея, за ръкохватка е закачена метална тръба.

По нея са налепени листове.

В черни рамки, с черни снимки…

Жена на възраст се изкачва. Всичко в нея е черно. Пристъпва бавно, от стъпало на стъпало. Много са! Остават десетина.  Забавя се, спря, наклони се, ръката пусна ръкохватката и се допря до стената.

Стоеше прегърбена, приведена към стената, а ръката ѝ опипваше по нея.

Идещ отзад мъж помисли, че и прилоша, та попита дали да помогне.

Жената бавно се обърна.

Черна сянка! Само по лицето нещо блести.

Изтри го и изрече:

-Не, нищо ми няма!

Изтри пак нещо от лицето и продължи:

-Аз, тук спирам. Идвам всеки ден.

Изви се и ръката ѝ нежно погали две снимки, на двама мъже, в черни рамки, залепени една до друга.

Изтри пак очи и продължи:

-Отидоха си! Първо синът! Не издържа! Учи, учи, после, години, години, все без работа. Баща му не издържа и месец. Идвам, да си ги видя, да си ги помилвам.

Черна сянка, пред черна стена, се обърна и замилва, две черни снимки, в черни рамки…

© Иван Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??