Иконостас
ИКОНОСТАС
Стена от сграда!
Между две улици.
Стръмно е, та покрай стената има стълбище.
Пред нея, за ръкохватка е закачена метална тръба.
По нея са налепени листове.
В черни рамки, с черни снимки…
Жена на възраст се изкачва. Всичко в нея е черно. Пристъпва бавно, от стъпало на стъпало. Много са! Остават десетина. Забавя се, спря, наклони се, ръката пусна ръкохватката и се допря до стената.
Стоеше прегърбена, приведена към стената, а ръката ѝ опипваше по нея.
Идещ отзад мъж помисли, че и прилоша, та попита дали да помогне.
Жената бавно се обърна.
Черна сянка! Само по лицето нещо блести.
Изтри го и изрече:
-Не, нищо ми няма!
Изтри пак нещо от лицето и продължи:
-Аз, тук спирам. Идвам всеки ден.
Изви се и ръката ѝ нежно погали две снимки, на двама мъже, в черни рамки, залепени една до друга.
Изтри пак очи и продължи:
-Отидоха си! Първо синът! Не издържа! Учи, учи, после, години, години, все без работа. Баща му не издържа и месец. Идвам, да си ги видя, да си ги помилвам.
Черна сянка, пред черна стена, се обърна и замилва, две черни снимки, в черни рамки…
© Иван Стефанов All rights reserved.
