Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скрито от света и забравено от своите стопани. Бях там, видях го и споменът за него остана в душата ми. Казват, че някога е имало река, а покрай нея китни градини. Не знам, мога да кажа само какво видях.
Вървях покрай пътя, наслаждавах се на природата и тишината, когато в дясно от мен забелязах няколко камъка, подредени по стръмнината като стъпала. Любопитството ми надделя пред страха от змии и други горски обитатели. Въпреки че наглед изглеждаше непроходимо, слизайки по стъпалата, се озовах на тясна пътека. Някой си беше направил труда и бе изкосил просека във високите почти метър треви.
След като първоначалната ми несигурност отмина, тръгнах по пътеката. Дърветата от двете ми страни бяха толкова високи, че скриваха небето. Тук жегата на летния ден не можеше да проникне. Сетивата ми се изостриха. Можех да усетя и най-слабия полъх, да ...