5.11.2008 г., 12:52

Има ли въпрос, или няма?

889 0 6
1 мин за четене
Опитах се да направя няколко неща едновременно и естествено нищо не свърших достатъчно добре.
- Добре де - възкликнах на глас. - Как се е справял Наполеон?!
Като цяло не очаквах отговор, защото все пак бях сам, но такъв получих:
- Първо - започна Шира - За да разбереш, трябва да имаш нещо, с което да мислиш ясно. Второ, хората трябва да умеят да управляват състоянието си. И трето - това, което питаш, дори не е въпросът.
- Защо да не е?! - учудвам се аз.
- Въпросът не е как се е справял Наполеон, което даже не е и въпрос в реалния смисъл, а как да се развиеш до там, че да можеш да се справяш ти. Щом един въпрос - продължи учителят ми - Има моментален отговор, то значи не е имало въпрос, защото въпросът трябва да предпоставя търсене.
- Как да се развия до там, че да мога да правя добре няколко неща едновременно? - Върнах го на темата, защото усетих, че е готов да се отплесне в друга посока.
- Ти още си далеч от онова ниво - продължи по първоначалната тема Шира - Когато ще можеш да вършиш по няколко неща наведнъж, при това качествено. Научи се първо да правиш макар и едно нещо, но добре и тогава то ще породи следващото добро нещо. Иначе си обречен да останеш във водовъртежа на непораждането на нищо.
- Как трябва да свършиш нещо, за да може да се каже за него, че е свършено добре? - учителят ми явно реши, че трябва да ме поизпита малко.
- Като дам най-доброто от себе си във вършенето му - отговорих.
- Как даваш най-доброто от себе си във вършенето на нещо? - веднъж и на мен да ми вадят думите с ченгел от устата.
- Като съм колкото се може повече осъзнат по време на вършенето.
- А колко време на ден си най-осъзнат? - упорстваше Шира с питанките си, явно искаше да ме доведе до някъде.
- Две - три минути на денонощие - изтърсих най-неочаквано дори за себе си аз.
- Какво?! - не повярва на ушите си котаракът. - И по кое време е това?
- Миговете веднага след като заспя и точно преди да се събудя - още докато оформях отговора бях сигурен, че съм прав. В този миг осъзнах още нещо и веднага го казах - Само насън можем да се пробудим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също много обичам да спя, но съм чувал, че от сън спомени няма
  • да,само насън...когато сетивата са притихнали,заспали,а ние-будни...
  • Смятам, че си много прав за това, че само насън можем да се пробудим. Нали тогава падат бариерите ни, тогава наистина осъществяваме желанията си, тогава сме самите ние. Поздрав.
  • Замислящо!
  • Ей, тези 2-3 минути на денонощие са ми най-важните - вечер разбирам какво съм свършил през деня, а сутрин какво да свърша през деня.

    Супер яко.

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...