Има ли въпрос, или няма?
1 min reading
Опитах се да направя няколко неща едновременно и естествено нищо не свърших достатъчно добре.
- Добре де - възкликнах на глас. - Как се е справял Наполеон?!
Като цяло не очаквах отговор, защото все пак бях сам, но такъв получих:
- Първо - започна Шира - За да разбереш, трябва да имаш нещо, с което да мислиш ясно. Второ, хората трябва да умеят да управляват състоянието си. И трето - това, което питаш, дори не е въпросът.
- Защо да не е?! - учудвам се аз.
- Въпросът не е как се е справял Наполеон, което даже не е и въпрос в реалния смисъл, а как да се развиеш до там, че да можеш да се справяш ти. Щом един въпрос - продължи учителят ми - Има моментален отговор, то значи не е имало въпрос, защото въпросът трябва да предпоставя търсене.
- Как да се развия до там, че да мога да правя добре няколко неща едновременно? - Върнах го на темата, защото усетих, че е готов да се отплесне в друга посока.
- Ти още си далеч от онова ниво - продължи по първоначалната тема Шира - Когато ще можеш да вършиш по няколко неща наведнъж, при това качествено. Научи се първо да правиш макар и едно нещо, но добре и тогава то ще породи следващото добро нещо. Иначе си обречен да останеш във водовъртежа на непораждането на нищо.
- Как трябва да свършиш нещо, за да може да се каже за него, че е свършено добре? - учителят ми явно реши, че трябва да ме поизпита малко.
- Като дам най-доброто от себе си във вършенето му - отговорих.
- Как даваш най-доброто от себе си във вършенето на нещо? - веднъж и на мен да ми вадят думите с ченгел от устата.
- Като съм колкото се може повече осъзнат по време на вършенето.
- А колко време на ден си най-осъзнат? - упорстваше Шира с питанките си, явно искаше да ме доведе до някъде.
- Две - три минути на денонощие - изтърсих най-неочаквано дори за себе си аз.
- Какво?! - не повярва на ушите си котаракът. - И по кое време е това?
- Миговете веднага след като заспя и точно преди да се събудя - още докато оформях отговора бях сигурен, че съм прав. В този миг осъзнах още нещо и веднага го казах - Само насън можем да се пробудим.
- Добре де - възкликнах на глас. - Как се е справял Наполеон?!
Като цяло не очаквах отговор, защото все пак бях сам, но такъв получих:
- Първо - започна Шира - За да разбереш, трябва да имаш нещо, с което да мислиш ясно. Второ, хората трябва да умеят да управляват състоянието си. И трето - това, което питаш, дори не е въпросът.
- Защо да не е?! - учудвам се аз.
- Въпросът не е как се е справял Наполеон, което даже не е и въпрос в реалния смисъл, а как да се развиеш до там, че да можеш да се справяш ти. Щом един въпрос - продължи учителят ми - Има моментален отговор, то значи не е имало въпрос, защото въпросът трябва да предпоставя търсене.
- Как да се развия до там, че да мога да правя добре няколко неща едновременно? - Върнах го на темата, защото усетих, че е готов да се отплесне в друга посока.
- Ти още си далеч от онова ниво - продължи по първоначалната тема Шира - Когато ще можеш да вършиш по няколко неща наведнъж, при това качествено. Научи се първо да правиш макар и едно нещо, но добре и тогава то ще породи следващото добро нещо. Иначе си обречен да останеш във водовъртежа на непораждането на нищо.
- Как трябва да свършиш нещо, за да може да се каже за него, че е свършено добре? - учителят ми явно реши, че трябва да ме поизпита малко.
- Като дам най-доброто от себе си във вършенето му - отговорих.
- Как даваш най-доброто от себе си във вършенето на нещо? - веднъж и на мен да ми вадят думите с ченгел от устата.
- Като съм колкото се може повече осъзнат по време на вършенето.
- А колко време на ден си най-осъзнат? - упорстваше Шира с питанките си, явно искаше да ме доведе до някъде.
- Две - три минути на денонощие - изтърсих най-неочаквано дори за себе си аз.
- Какво?! - не повярва на ушите си котаракът. - И по кое време е това?
- Миговете веднага след като заспя и точно преди да се събудя - още докато оформях отговора бях сигурен, че съм прав. В този миг осъзнах още нещо и веднага го казах - Само насън можем да се пробудим.
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
