3 мин за четене
Винаги си ме удивлявал... Как винаги успяваш да намериш своя малък начин да ми покажеш, че ме обичаш...
С теб сме толкова различни... аз например мога да ти го кажа хиляди пъти, мислейки, че всеки път е единствен, че думите ми могат да изразят всичко онова, което чувствам... и най-важното - че може би от моята уста не звучат така банално и изтъркано... Бих могла и да задръстя пощата ти с моите чувства, от силни по-силни, неизбледнели от времето... Знам, дори когато не си го признаваш, че ти е интересно да ги четеш - всеки път оставаш изненадан и не знаеш от какво ще започна и докъде ще стигна... и същевременно съм ти толкова предсказуема - знаеш, че откъдето и да започна все някак неминуемо ще стигна до онова - най-силното и общо признание - "Обичам те". Цялата тази моя експанзивност предизвиква у теб усмивки, гледаш ме с блеснал поглед, с онази обич... така, както родител гледа своето палаво, но умно дете... Да, такива асоциации предизвикваш в мен... И като всеки родител има много нещ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация