IvanStefanov (Иван Стефанов)
148 0
13.09.2009 г., 12:11 ч.

Инстинкт 

  Проза » Разкази
784 1 8
2 мин за четене

      ИНСТИНКТ

 

       Пак съм се вкиснал.

       Вчера...

       Стар приятел доведе клиент.

       Да му направя проект. За къща.

       Не! Искаше замък. Голям! Огромен и да прилича на...

       Хвърли на масата ми едно списание. Обърна на една страница и вика.

       - Това искам!

      Хвърлям едно око. Снимки на нещо от Алпите. Островърхо, извисено, чак до небето. Огромно! Нито замък, нито катедрала. Лошо или хубаво, тяхно си е. За нас е чуждо.

       - Това искам! Това ми изчертай! Плаща!

       Бръкна в джоба, извади портфейл. Отвори го.

       Пълно! Зелени! Едри!

      - Плаща!

      Припалвам! Попримигвам! Промърморвам.

     - Тая сграда е чужда. Не е за твоето място. Там където ще строиш, сградите имат друг характер, друго настроение, наши са. Това го е правил германец, ти си българин....

      - Плаща! Кога ще го изчертаеш и да го взема?

      - Не съм чертожник. Архитект съм!

      - Плаща! Колко?

      Станах!

      Затворих списанието и му отворих вратата.

      Изръмжа нещо и си замина.

      Останахме с моя приятел.

      Придърпах кутията с цигари.

      Празна!

      Зарових в пепелника да намеря недопушен фас.

      Моят приятел ме гледа мълчаливо. Дочувам го.

      - Че си шантав знам, ама че си толкова шантав видях.

     Мълча!

     Пак той се обажда.

     - Да ти тика пари в ръцете... и да ровиш за фасове в пепелника!

     Мълча!

     Пак той.

     - И това го видях с очите си!

     Мълча!

     Пак той.

     - Ти не си за тоя свят!

     Мълча! Така е!

 

      Намерих фас. Смачкан! Недопушен!

      Като мен!

      Припалвам! Пари на пръстите…

      Нищо! Не е за първи път.

      Може да ровя за фасове, но аз... съм си Аз!

 

 

© Иван Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен кратък разказ. Само последното изречение е излишно, повтаря това, което читателят и сам вече е разбрал.👍
  • Поздрави и от мен!
  • Човече здравей! Вече си мислех че съм последния сбъркан мохикан на този свят!
    Дори се замислям напоследък,дали не е време да ида на ... лекар!
    Ами стискам ти палци! Надявам се да оцелеем!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Макар, че в днешно време едва ли има хора, които за много пари няма да направят това, което се иска от тях!
  • Много е важно да не загубиш себе си. Съгласен. Поздравления за поредния добър разказ.
  • Бъди себе си! Някои неща не се купуват с пари. Но пък всяко нещо има две гледни точки. Може пък това да му е било мечта на човека - да си има замък. Има един такъв замък след Созопол, до село Равадиново, казват, че на човека това му било мечта и го строи вече доста години. Като гледам отвън, не става много за живеене, чувам, че гледал животни вътре, но... сбъднал си е мечтата. Поздрави!
  • Може да ровя за фасове, но аз... съм си Аз!
    Това е най-важното - каквото и да правим, да останем себе си!
    Поздрави!
  • И, най-важното е, че си Българин!
Предложения
: ??:??