Инстинкт
ИНСТИНКТ
Пак съм се вкиснал.
Вчера...
Стар приятел доведе клиент.
Да му направя проект. За къща.
Не! Искаше замък. Голям! Огромен и да прилича на...
Хвърли на масата ми едно списание. Обърна на една страница и вика.
- Това искам!
Хвърлям едно око. Снимки на нещо от Алпите. Островърхо, извисено, чак до небето. Огромно! Нито замък, нито катедрала. Лошо или хубаво, тяхно си е. За нас е чуждо.
- Това искам! Това ми изчертай! Плаща!
Бръкна в джоба, извади портфейл. Отвори го.
Пълно! Зелени! Едри!
- Плаща!
Припалвам! Попримигвам! Промърморвам.
- Тая сграда е чужда. Не е за твоето място. Там където ще строиш, сградите имат друг характер, друго настроение, наши са. Това го е правил германец, ти си българин....
- Плаща! Кога ще го изчертаеш и да го взема?
- Не съм чертожник. Архитект съм!
- Плаща! Колко?
Станах!
Затворих списанието и му отворих вратата.
Изръмжа нещо и си замина.
Останахме с моя приятел.
Придърпах кутията с цигари.
Празна!
Зарових в пепелника да намеря недопушен фас.
Моят приятел ме гледа мълчаливо. Дочувам го.
- Че си шантав знам, ама че си толкова шантав видях.
Мълча!
Пак той се обажда.
- Да ти тика пари в ръцете... и да ровиш за фасове в пепелника!
Мълча!
Пак той.
- И това го видях с очите си!
Мълча!
Пак той.
- Ти не си за тоя свят!
Мълча! Така е!
Намерих фас. Смачкан! Недопушен!
Като мен!
Припалвам! Пари на пръстите…
Нищо! Не е за първи път.
Може да ровя за фасове, но аз... съм си Аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Стефанов Всички права запазени
