Навремето ни задължаваха да изучаваме Комунистическия манифест. Един мой съученик - Красимир Кунчев, виден хипар, дори си изпати. Разгневеният от дезинтерисираността му завуч, който беше и учител по история, го накара да препише 150 пъти манифеста. Момчето го стори, но се оказа, че въпреки това не бе научило нищичко от него. Оправдавам го напълно, защото този манифест е пълен с глупости. Диалектическият материализъм на Карл Маркс представлява едно грабителство от диалектиката на Хегел. Самият Маркс твърди, че е взел рационалното зърно от тази диалектика, премахвайки нейната идеалистическа обвивка. "Капиталът" на Маркс пък е дело на заимстване от теорията на Давид Рикардо и Адам Смит. Всъщност младият Маркс е страстен Хегелианец. Битува една шега, че уж Хегел бил казал /за Маркс/:

"От всички мои ученици ме разбра само един, но той ме разбра криво."

Едва ли това е възможно, защото Хегел умира, когато Маркс е едва 13-годишен. Маркс и съратникът му Фридрих Енгелс в голяма степен могат да се нарекат безделници. Енгелс е син на виден богаташ, а Маркс също е ползвал чуждите благинки. Но ако можем да признаем, че томовете на "Капиталът" на Маркс са плод на интелектуално трудолюбие, то Комунистическият манифест е направо смешен и жалък от логическа гледна точка. Маркс и Енгелс застъпват тезата, че жените трябва да са общи, може би защото така им се е искало. Венецът на глупостта е висшият принцип за справедливост при разпределение на материалните блага при комунизма. Той гласи:

"От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите!".

А сега си представете една висша партийна номенклатура. Нека вие се казвате Иван Дурачок. Тази номенклатура ви казва:

Иване, твоите способности са много големи. Затова ще ти скъсаме задника от бачкане. Но, скъпи мой Дурачок, ти имаш много малко потребности, затова ще ходиш полугладен и полуоблечен, за да разгръщаш все повече и повече способностите си.

В същото време пак тази номенклатура казва на Кирчова Ленка:

Ленче, ти имаш много малки способности. Затова хич и няма да те мъчим. Само малко си поразмърдай дупенцето на стълбището. Ала ти, Ленчеле, имаш огромни потребности. Затова тази Коледа ще получиш автомобил екстра класа, за да не вършиш някои работи на стълбището, а вътре в колата, при спуснати перденца. И гледай да не се преумориш, че могат да те извикат на бис.

Е как сега Иван Дурачок да не поиска да си смени пола - вие кажете. Ето това е комунистическата висша справедливост. И понеже беше такава, едни само богатееха, а други прогресивно обедняваха. Но равенството между хората при комунизма е изключено. То се нарича с обидния термин буржоазна уравнивиловка. За всеки трезво мислещ човек е ясно, че този висш принцип на справедливост и разпределение на благата, ражда феодализъм, ежесекундно, ежеминутно, масово и в стихиен размер. Сиреч ражда разслоение, или другояче казано - ражда червена аристокрация. В това е ахилесовата пета на учението на видните безделници Маркс и Енгелс. Затова техният комунизъм се самоизврати и пропадна, както би пропаднал и всеки друг комунизъм. Защото не е достатъчно да нахвърляш утопични теорийки, но трябва и да дадеш алгоритъм за превъплъщаването им в реалност. А комунистите не разполагат с такъв алгоритъм. Те бръщолевят само празни обещания за бъдещето. Някои ясно осъзнали тази истина, формулираха много точно, че:

"Комунизмът е като хоризонта - колкото повече се приближаваш към него, толкова повече се отдалечава от теб!"

Горките последователи на Маркс и Енгелс се оказаха хванати на чепаре. И може би от Отвъдното самият Маркс се обръща към тах с думите:

"Пролетарии от всички страни, прощавайте!"