Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Всичко започна откакто си купих компютър и си вкарах Интернет. До този момент животът ми си вървеше еднообразен, монотонен. Работа, след нея срещи с приятели. Купони, запознанства с момичета. Но се промени след като и аз се вписах в армията на потребителите. Един мой познат ми показа кое как е и с течение на времето аз се превръщах в един нет-маниак. Имах програмите Skype и icq, а с тях и новите си познати. Но ми беше много приятно да си чатя с една от тях, Катерина. Или Катето като я наричах. Бяхме почти на една възраст, аз на 25, тя на 24. Веднага си паснахме като характери. И двамата весели, общителни и майтапчии. Постоянно се майтапехме един с друг. Имахме чувството, че се познаваме от хиляди години, а не от месеци. В ден се чувахме по няколко пъти. Много ми харесваше да отворя прозорчето на кю-то и там да видя съобщение от нея. Написано в нейния си неповторим шеговит стил. И понеже на мен ми е много развинтено въображението, веднага заформях разговора в онази, другата посока. Катето ми отвръщаше и се почваше една...
Катето обаче беше много нежна душа. За своите 24 години се беше сблъскала с много неща в живота. Разбрала беше, че живота не е само „ цветя и рози”. Че в него има и много кал, гъста и лепкава. Благодарение на своя силен характер беше се измъкнала от капаните, в които попадала. Лекувала раните и се устремявала отново напред с широко отворени за щастие очи. В часовете на откровение, тя ми разказваше своите истории. Аз седях и слушах.
Докато един ден не решихме да се запознаем на живо. Бяхме си пращали снимки и знаехме кой как изглежда, но друго си е на живо. Решихме да се видим на Нова година. Да я изкараме заедно. Катето направи резервации в един хотел за пет дена. С нетърпение очаквах да дойде празника.
Броени дни бързо минават. Улисан в работата не ги усетих. Когато настъпи очаквания ден, се качих на колата и заминах към град Н. Пред автогарата изчаках да пристигне автобуса на Катето. Когато той дойде и тя слезе от него, аз онемях. На живо беше още по-хубава. Всичката ми бъбривост отлетя някъде. Тя ме видя, приближи се и усмихнато ми каза:
- Здравей, Влади! Радвам се, че най-после ще можем да се видим истински!
- Здравей, Кате! Заповядай! Това е за теб! – казах и подадох букет от рози.
Качихме се на колата и отидохме в комплекса, в който щяхме да караме празника. В действителност той също се оказа толкова хубав, както и на снимките в Интернет. Когато отидохме на регистратурата, с учудване разбрах, че ще бъдем в една стая. Или по-точно апартамент. Катето ме погледна с усмивка, щом видя лекото ми смущение.
- В чата си по-смел, Влади. Затова си позволих да го направя.
- Аз мислех да ти го предложа, но не знаех как ще реагираш. А в чата е по-лесно. Там не виждаш човека, с който се закачаш.
- Вярно е. Но аз се надявам да се отпуснеш. Все пак ние знаем доста един за друг.
- Вече съм по-спокоен. Хайде.
Щом влязохме в апартамента, Катето остави багажа на пода, обърна се, прегърна ме и ме целуна.
- Искам да изкарам пет незабравими дни с теб. За това си мечтая и няма да позволя на едно глупаво притеснение да развали всичко.
- Кате, Катенце миличко, вече всичко е наред – казах аз и започнах да я целувам ненаситно по устните и гушката. Едновременно с това разсъбличах нея и себе си. Устните ми започнаха да обхождат цялото и тяло. Катя се облегна на стената. Вдигнах ръцете и настрани и продължих с целувките. Тя поиска да ме погали, но аз не и позволих. Не използвах и своите ръце. Милвах я с устни и получавах нейните милувки. Това ме възбуди още повече. Катя повдигна единия си крак и го сложи на кръста ми. Аз пуснах ръцете и и я прихванах под дупето, като едновременно с това влязох в нея. Катя тихичко простена и ме прегърна. Кулминацията не закъсня. Занесох я на леглото и така, както бяхме прегърнати легнахме.
Целувах я нежно, вече успокоен и галех косите и.
- Катенце, това е най-прекрасното нещо, което можех да си пожелая! Благодаря ти, миличка, за този подарък! Нищо не може да се сравни с тези минути.
- Влади, аз те смятам отдавна за свой приятел и дори чувствата, които изпитвам към теб са много по-силни от приятелските. Само изчаквах подходящия момент да ги покажа и да ти кажа. Тези месеци, в които си чатех с теб, аз те изучавах. Всичките заигравки, всичките разговори с теб имаха и за цел да ми разкрият твоята душа и същност. Не исках да остана излъгана. И аз не съм се излъгала в предположението си. Поне за сега. От теб зависи дали ще продължим напред или ще спрем. Ако е второто, то нека е още сега.
- Катенце, аз съм имал доста приятелки. Но с много малко съм говорил така, както с теб в чата. Усетих в теб нещо, което ме привличаше като магнит. Радвам се, че в мен си видяла хубавото. Искам да знаеш, че аз имам и някои недостатъци като всеки един, но те не бива да те плашат. Не съм някой гадняр. Колкото до бъдещето ни, ще ти кажа само едно. Ще бъда истински щастлив, ако с теб продължим напред.
- Добре, Влади. Сега ще те оставя и ще посетя банята. После ще излезем да поседим някъде и ще си поговорим още. Сигурна съм, че има още много да си казваме. Сега отивам да направя чип-чип, пляс-пляс.
Катя стана и на вратата на банята се обърна и ми хвърли един дяволит поглед. В главата ми бръмнаха хиляди мухи при последните и думи. Веднага си представих как се майтапехме в чата. А сега всичко се случваше на живо.Не беше ли време фантазията да стане реалност. Станах и с бърза крачка се запътих към банята. Вътре Катя лежеше във ваната, заела доста предизвикателна поза. При тази гледка всичката ми кръв се насочи към единственото правилно място в този момент.
- Някой май е бил палав преди малко и ще го напляскаме – казах аз и плеснах лекичко дупето и.
- А ти май се нуждаеш от един хубав масаж на някои органи. – ми отговори Катя и ме хвана за члена, като лекичко го възбуждаше – Виждам, че не му трябва много. Хайде влизай при мен във ваната.
Не чаках да ме кани още. Прекрачих и влязох при нея. Катя беше сложила соли за вана и някаква пяна, които ухаеха приятно. Облегнах се назад и затворих очи. Катето продължи да масажира члена ми, но го остави и започна да гали тялото ми. Действаше много умело, защото тялото ми хем се отпускаше от масажа, хем ме възбуждаше нейното докосване. Усетих как тя леко ме прекрачи и седна отгоре ми. Не отворих очи, не протегнах ръце да я погаля. Изцяло се бях оставил на нейните ръце и устни. А те не спираха своята работа. Дори и не си представях, че мъжкото тяло има толкова много ерогенни зони. Някои смятани дори за чисто женски. Но бях попаднал на истински майстор в това отношение и сега се наслаждавах на новото усещане. Възбудата ми беше невероятна. Усетих, че всеки момент ще свърша.
- Катенце, не мога повече. Ще свърша, ако не спрем за малко.
- Спокойно, не мисли за това. Просто се отпусни.
Катя ме прегърна и целуна. С няколко по-бързи движения ме накара да се излея в нея. Едновременно с това почувствах как и тя изпита своя оргазъм. Така останахме докато не измръзнахме във водата. Безмълвни и сгушени един в друг.
Всъщност нямаше за къде да бързаме. Пред нас бяха пет дена и може би един цял живот...
© Христо Костов Всички права запазени
Също като стиховете ти-те са повече от прекрасни!!!
Поздрави!