4.10.2006 г., 23:09 ч.

Ирония на величието 

  Проза
1631 0 8
12 мин за четене
Архангел Михаил седеше сам на маса, в лятната градина на малък хотел. В човешки вид и бели дрехи, той бе отдаден на хубава книга и чаша ябълков сок. Градината беше почти празна – само няколко заети маси, като най-голяма беше компанията на съседната до него. Тя се състоеше от трима млади мъже и две още по-млади момичета, които шумно се наслаждаваха на сутрешното си кафе. Архангелът на няколко пъти се вслуша в разговора им и с усмивка прие пълното му безсмислие. Момичетата обаче явно го възприемаха различно, защото видимо се забавляваха и награждаваха с почти истеричен смях опитите на младежите да бъдат оригинални.
Дойде един момент, в който арсеналът от няколко теми бе изчерпан и на масата настъпи мълчание. Това неловко положение извика нуждата да се намери нов обект на интерес, различен от приятеля на Жасмина – така се казваше едното момиче, проблемите с колата на Иван – единият от тримата млади мъже, и това кой от тях колко пари е изкарал напоследък. Тъкмо те се заеха с тази задача, п ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Колев Всички права запазени

Предложения
: ??:??