Не искам да драскам нахвърляни думи. Искам да разкажа и да почувствате с мен тези мисли, изписани с треперещи пръсти. Това е историята за едно приятелство, едно силно приятелство...  за отражението на себе си в друг. Аз почвам:

             Той я срещнал случайно в изгубеното време и с неловки думи. Били в света, в който можели само да си пишат. Не търсели нищо. Пишели думи, които докосвали. Той имал всичко и бил уверен, но поискал да усети нечий друг живот, да даде рамо за подкрепа. Тя била силна и привидно усмихната, но объркана и съвършено разкъсана на парчета от уморения си живот. И така в подкрепа изписвали думи безспир. Смеели се  в откраднатото време. Повтаряли своите мисли, сънували безкрайни думи и нежност на едно невинно докосване на душа. Но тя усетила докосване и в сърцето. А той знаел, че тя е достойна за нещо по-красиво и по-крехко от любовта. А именно – приятелство.

             С времето те ставали по-близки и споделяли почти всичко... като най-добри приятели. Но след като чули гласовете си и се срещнали очи в очи, разбрали, че има и още нещо. Това била и първата им среща в реалността. От притеснение и връхлитащи емоции тя разбрала, че се влюбила и осъзнавайки това... няма връщане назад. Непростимо и неконтролируемо поведение я завладели, усмихнала се на сладкото усещане и онемяла безмълвна. А той, осъзнал своето преимущество в ситуацията, просто ù се наслаждаваше. Мисли и желания нахлували в него, но нямал сили, едва я доближавал... искал спомен.

             Тяхното приятелство се развило и станало много ценно и непробиваемо... Но тогава започнала борбата между разум и сърце, между съвест и страст. В тази борба се наранявали нежелано. Понякога се карали за нищо... следвало отдръпване и кратка раздяла. Сълзите били утеха за нея, а алкохолът - за него. Тъгата лекували с време безутешно и спомени. Докато не осъзнали, че, наранявайки се взаимно, те подсилват още повече чувствата си един към друг. И след всеки опит на раздяла имало горчив вкус, който се лекувал само с едно обаждане... един глас давал спокойствието, което търсели... сладка болка било това. Пак следвали плахи думи с усмивка и емоции от написаните след това думи. Безсмислена борба, но нещата между тях винаги се оправяли... както в приказките. Осъзнали, че времето ще покаже истината, която търсели... приятелство.

              Когато един от тях заминел някъде далеч, съдбата им поднасяла любими песни, звуци и думи, които им подсказвали за другия. Сякаш били счупени... имало нещо, което им липсвало – усещането от близостта им. И двамата искали в този момент да издигнат другия високо, за да отнемат болката. Някой би помислил, че това не е приятелство, а любов. Дали се залъгваха? Това не е ли рядко срещано приятелство, което всеки търси? Допира от нахлуващите ги желания и реалните събития... трябваше да разграничат нещата. Всеки имаше път, който да извърви. Не можеха да си позволят да бъдат безотговорни. Те са просто две различни души, но души, които абсолютно никой не би разделил.

              Много е трудно да съхраниш такива чувства чисти и непорочни. Но те двамата успявали и съумявали да го направят във времето... месеци наред. Питате се как? Аз зная как и ще ви кажа - тяхната близост и усещането за сродна душа. Това не ги спира да си подадат ръка, да поплачат на рамо, да получат подкрепа, защото не се страхуват да си помогнат безусловно винаги. Дали това е приятелство или любов? Да изживяваш реалния свят на другия... макар и далеч. Нужна им беше втора среща на живо, за да разберат. И те се срещнали отново. И се запитали: Може ли приятелството да надделее над страстта и любовта? В погледите им се носел отговорът, който търсели за себе си. За останалите отговорът е във времето и в това, ако те си позволят да се докоснат и отдадат в него .

             Остава да разберем и извода от този разказ: Усмихнати и щастливи, никога не прекъсвайте тази връзка, която сте породили несъзнателно, защото един изживян миг не се заменя  с нищо. Такава връзка трудно се намира, а първа трудно се забравя. Спомените остават да топлят и напомнят винаги. Някой би ли помислил, че това не е приятелство, а любов?

                                                                                                     Следва продължение...