13.07.2007 г., 9:14 ч.
Искам те такъв
1 мин за четене
Ех, как ме търпиш такава, не знам... Как приемаш всичките ми странности и настроения... всичките ми косури и хубави страни?... За първи път някой успява да се задържи толкова много и близко до мен и то без да се оплаче веднъж...
Ти ме приемаш такава, радваш се на това, което имаш, не ме караш да се променям...
Търпиш ме във всяка ситуация: хвърлянията ми на врата ти, всичките ми целувки, пеенето ми. Търпиш ме, когато ми се спи и нямам настроение за нищо, макар и адски рядко... търпиш дори и електриково зеления ми лак, всичките ми шантави желания и изпълнения... търпиш ме, когато говоря глупости и раказвам тъпи истории, когато се смея и не ти казвам на какво се смея... търпиш ме, дори когато честичко те удрям, без да искам, между краката... дори това търпиш... :)
Не... "търпиш" е много гадна дума, не вярвам да ме приемаш като мъчение... според мен си свикнал с мене такава, приемаш ме каквато съм, със всичките ми грешки и преимущества.. :)
До скоро аз исках да те променя, да станеш по различен... какво ли не правих... все тъпи постъпки... доста време ми отне, докато не разбера, че искам ли от някого да се промени... просто искам невъзможното... Доста време ми отне, да разбера, че точно тези косури в характера правят човек уникален, доста време ми отне да разбера, че промениш ли се, вече няма да ми харесваш... няма да е същото... няма да те желая така жадно, защото, уж ще си друг... не те искам друг, искам те такъв...
Разбрах, че не е нужно да те карам да се промениш, просто защото аз, малко или много, ще те променя със своето присъствие в живота ти...
Свикнах с теб, и точно без тези твойте недостатъци не мога да живея...
Ти ме приемаш такава, радваш се на това, което имаш, не ме караш да се променям...
Търпиш ме във всяка ситуация: хвърлянията ми на врата ти, всичките ми целувки, пеенето ми. Търпиш ме, когато ми се спи и нямам настроение за нищо, макар и адски рядко... търпиш дори и електриково зеления ми лак, всичките ми шантави желания и изпълнения... търпиш ме, когато говоря глупости и раказвам тъпи истории, когато се смея и не ти казвам на какво се смея... търпиш ме, дори когато честичко те удрям, без да искам, между краката... дори това търпиш... :)
Не... "търпиш" е много гадна дума, не вярвам да ме приемаш като мъчение... според мен си свикнал с мене такава, приемаш ме каквато съм, със всичките ми грешки и преимущества.. :)
До скоро аз исках да те променя, да станеш по различен... какво ли не правих... все тъпи постъпки... доста време ми отне, докато не разбера, че искам ли от някого да се промени... просто искам невъзможното... Доста време ми отне, да разбера, че точно тези косури в характера правят човек уникален, доста време ми отне да разбера, че промениш ли се, вече няма да ми харесваш... няма да е същото... няма да те желая така жадно, защото, уж ще си друг... не те искам друг, искам те такъв...
Разбрах, че не е нужно да те карам да се промениш, просто защото аз, малко или много, ще те променя със своето присъствие в живота ти...
Свикнах с теб, и точно без тези твойте недостатъци не мога да живея...
© Мелиса Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прегръщам те!!!