Истината в рекламата
Вървeше към къщи. Мислеше си и усещаше вкуса на шоколад и първата ѝ цел преди дома беше магазинът за хранителни стоки.
Беше изморена, не ѝ се мотаеше из магазина, не и се мъкнеха торби с продукти. Взе кутийка шоколадчета от рафта и се запъти да ги плаща. Пред касата някой беше оставил препълнена количка. Нареди се на опашката . Тъкмо беше останал един човек пред нея и чу:
- Днес сигурно ти е щастливият ден.
Обърна се. Някакъв мъж. Непознат. Беше се облегнал на безстопанствената до преди малко количка. Разбра, че говори на нея. От къде пък ще знае какъв ден ми е днес? Да не би да е гадател? Докато обърканите и нелогични мисли препускаха из главата й, мъжът шумно пое въздух и почти се провикна:
- Друго си е да изпревариш някой!
Започна да обяснява, че е нямало хора до количката, когато е отишла до касата, предложи му да мине пред нея.
Мъжът отказа, но продължи да мърмори, че ето на, някой хора все гледат да изпързалят другите. Под „някой хора”, поне в момента се подразбираше, че има предвид нея.
Почувства се неприятно , гадно, едновременно и лоша и онеправдана .
През това време вече и маркираха шоколадчетата. Взе ги и се сети за стихчето, с което ги рекламират. Звучше долу – горе така:
„ Хапнеш ли от тях, към Драколандия ще полетиш”
Вярно беше! Още не беше ги опитала, а се озова в страната на заядливите дракони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Blue Всички права запазени
.
